Диамантен меч, дървен меч [bg]

„Да приключваме с Дъгата, старче. Убивай всеки срещнат маг. Вдигай на крак своите. Пали града и атакувай кулите. Разчитам на теб!"

Нямаше подпис. Вместо това на червен восък се мъдреше печат с имперския герб - разярен василиск.

- Наредено ми е да изчакам за отговор - изхърка вестоносецът.

Баща Хеон се замисли съвсем малко.

- Ние, верноподаните граждани на Мелиин, ще изпълним според скромните си възможности волята на Негово императорско величество.

Каза и се обърна на другата страна, давайки да се разбере, че разговорът е приключил.

Вестоносецът припряно се поклони и бегом хукна обратно. Времето не чакаше. Владетелят се беше вкопчил в смъртна схватка с ордените. Честта повеляваше на пратеника час по-скоро да се върне и да застане редом с господаря си, пред когото бе положил клетва и чийто хляб ядеше.

А Баща Хеон спокойно се надигна от мястото си и тръгна към кухнята на кръчмата, където имаше тайна вратичка. Пътьом подхвърли на Хърбавия Хъмс, който беше цъфнал зад тезгяха и блещеше очи към „чичо Паа":

- Крий семейството, кръчмарю. И се моли за малкия си син... Вие, добри хора, също. Мелиин ще гори тази нощ. Ще пламне от четирите си краища!

Мъртва тишина увисна в залата. Сетне слугинята сподавено изохка и закри лице с пълни длани.

- Да! - зловещо натърти Хеон. - Тази нощ във веселия славен Мелиин ще стане още по-весело... и по-славно. Така че, скатавайте се... Впрочем, който има лъвско сърце, който има зъб на Седмоцветието, да заповяда. Оръжия имаме достатъчно, стига ръце да се намерят да го запашат и завъртят. Нещо да кажете, добри хора?

- Амчи... такова... Дъгата, чичо Паа... - плахо се обади някой. - Ще ни изгорят всинца...

- Тъй ще стане - съгласи се Бащата. - Ако се втурнете на беж да ви няма като стадо овце. Така все едно сами на заколение сте тръгнали. Ей такива като теб, още преди битката разтреперани, ще изпогорят като нищо.

А пък другите, дето ще рекат да се бият. . . Тях току-виж са ги пропуснали... Най-много да ги поопърлят оттук-оттам.

- Че какво лошо ни е сторила Дъгата? - внезапно каза набит мъжага в кожена престилка и набор шила, стърчащи от нагръдни джобчета. - Нали тя не пуща чудовищата да ни нападат... У нас, онзи ден, пак някакъв змей под пода се разскърца, страшна работа... Ако няма магове - тия твари изотдолу, от катакомбите, ще ни излапат като котка пилци! Ей това е то!

- Теб със сигурност ще те излапат, глупчо - усмихна се неприятно Хеон. - Аз пък ще ви кажа, добри хора, да си помислите за нещо друго. Щом е толкоз силна тая ми ти Дъга, защо досега не е пропъдила изпод столицата всички вислюги, таласъми, извръщачи и извивачи, а? Мълчите. Езиците си глътнахте. Това е то! Е, останете си със здраве, нямам време да се разправям повече. Ето, Марик ще остане. Ако някой иска да дойде в дружината, с него да говори. Той ще ви даде оръжие, той ще ви е командир. Чу ли ме, Марик?