Достатъчно време за любов [bg]

— Бягай при Дора! Доведи я! Бързо!

Според мен кучето реши, че съм се побъркал, но избяга с мократа риза. В този момент се появи първото муле. Слава на Аллах, това беше старият Бак! Реших да пожертвам шапката си.

Тази шапка ми беше подарък от Зак. Предполагаше се, че е подходяща за всякакви атмосферни условия: пропускаше въздух, но не и вода, дори и в най-силния дъжд. За съжаление не бях имал възможност да проверя водонепромокаемостта й.

Бак изсумтя и се понесе към водата, но аз го спрях и му предложих водата в шапката. После му подадох втора шапка. Сетне — трета.

— Достатъчно засега, Бак. Събирай останалите на водопой.

След като беше наквасил гърлото, Бак вече можеше да направи това. Той нададе гръмогласен вик, но не на английски, а на езика на мулетата. Няма да се опитвам да го възпроизвеждам, смисълът му не можеше да бъде друг освен: „Строявайте се в редица за водопой!“. „Нареждайте се за впрягане!“ звучеше по съвсем различен начин.

В следващия момент вече се опитвах да обуздавам цяло стадо обезумели от жажда мулета. Но с помощта на Бак, Бюла и Лейди Макбет, които бяха свикнали да му помагат, а също и с помощта на шапката, която се оказа не чак толкова водонепроницаема, успях да напоя всички. Така и не разбрах по какъв начин мулетата изграждаха йерархията си, но всяко от тях знаеше на кое място трябва да се подреди, пък и Бак не им позволяваше да го забравят. Небесата да са на помощ на някой младок, ако реши да се пререди; в най-добрия случай го очакваше ухапване по ухото.

Някъде по времето, по което последното муле получи дажбата си вода, шапката съвсем излезе от строя. Но в този момент, водена от Фриц, се появи Дора. В дясната си ръка тя държеше иглен пистолет, а в лявата — какво щастие! — две кофи.

— За водопой! — наредих аз на главния си помощник. — Строявай ги отново, Бак!

Въоръжени с двете кофи, ние бързо напоихме мулетата. После си взех ризата от Фриц, избърсах кофите и обявих водопой за трети път, като този път разреших на мулетата да пият направо от вира.

Бак се разпореждаше, като продължаваше да държи на дисциплината. Когато двамата с Дора потегляхме, всеки с по кофа в едната ръка и с иглен пистолет в другата, Бак продължаваше да допуска мулетата до вира едно по едно.

Слънцето почти беше залязло, когато аз, Дора и кучетата се върнахме при фургоните. Вече бе съвсем тъмно, когато завършихме с доенето на козите, свинята, котките и кокошките, а после си спретнахме малко празненство. Минерва, заклевам се, че след като изпихме половината кофа вода, която бяхме запазили за себе си, аз и Дора се почувствахме пияни.