Нови римски разкази [bg]

Една сутрин - както винаги тя никак не бързаше - я заговорих; отвърна ми с готовност. Оттогава винаги разменяхме по някоя фраза. Но нищо важно: за времето, за котето, за радиото; нейните тъжни очи и величествена фигура всъщност ме правеха плах. Успях да науча поне името и: Елвира.

Най-после една сутрин, не знам как, вместо цигари на бройка взех от рафта неразпечатана кутия английски цигари и и я подадох, доста объркан:

Фирмата черпи.

От начина, по който тя погледна първо кутията, после мен, още тогава разбрах нейния характер:

- Ако искате да ми доставите удоволствие, дайте ми американски.

Дадох и кутия американски, тя пожела да я отвори и да изпуши веднага една; аз се наведох над тезгяха да я запаля, а тя хвана ръката ми, за да задържи огънчето неподвижно, докато пали. Забелязах, че едва-едва придържа цигарата между устните, а върху горната устна едно тъмно косъмче, много тънко, придаваше на пушенето и усещане за алчност. Очите и обаче си оставаха тъжни; и също с тъжен глас отрони:

- Благодаря, господин Джустино.

Този ден мислих само за допира на нейната ръка, за нейните очи и за нейния глас; бях толкова замечтан, че вместо цигари давах марки, а вместо марки - готварска сол. На следващата сутрин тя дойде отново и аз мълчаливо взех от рафта кутия американски цигари и я сложих в ръката и. Тя възрази формално:

- Не знам дали мога да приема.

Но аз я насърчих:

- Вземете, вземете, подарък от фирмата.

Е, този месец фирмата направи много подаръци, защото момичето, с цялата си тъга, пушеше като турчин и колкото повече цигари и подарявах, толкова повече пушеше. Сега двата пръста на дясната и ръка бяха пожълтели от никотина като на закоравелите пушачи, кутиите бяха станали две - с една дума, в края на месеца ми беше изпушила цигари за доста хиляди лири.

Магазинът ми е на Виа дела Скрофа, точно над магазина се намира тристайният апартамент, където живея с майка си, тя е много стара, а и самият аз наближавам петдесетте. Аз съм човек на реда, обичам тишината, чистотата, размисъла; домът ми е точно такъв: тих, чист, подреден. Една неделя слушах по радиото мача, когато майка ми, изплашена, ми направи знак и ми пошепна, че някаква госпожица иска да говори с мен. Отидох до вратата и видях Елвира. Гледаше ме от прага, както обикновено, с дълбока тъга. Веднага констатира:

- Колко е приятен вашият дом... Блазе ви - и влезе направо в гостната.

Тук, до радиото, има диван и два фотьойла. Седна на дивана, аз я поканих да се премести на фотьойла. Вероятно не разбра, както и да е, ето я, разположи се до мен на тясното диванче. Сега бяхме съвсем един до друг и коленете и докосваха моите.