Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Единственият проблем с теорията на Олсън е, че не е вярна. Владетелите на традиционни аграрни общества често не успяват да облагат своите поданици с близки до посочените от Олсън максимални нива. Изключително трудно е, разбира се, да се прецени със задна дата каква е била максималната данъчна ставка в едно не напълно монетарно общество при недостатъчно исторически данни за доходите и приходите от данъци. Но със сигурност знаем, че предмодерните владетели често вдигат значително данъчните ставки, за да посрещнат специфични разходи като финансирането на войни, след което отново ги намаляват. Само в определени моменти управниците тласкат обществото към опасна точка на пределно напрежение, каквото възниква обикновено поради безизходицата в края на дадена династия. При нормални условия те би трябвало да облагат на нива доста под максималните.
Няма по–добър пример за недостатъците на модела на Олсън от Китай по време на династията Мин – период, за който съществува широк научен консенсус, че наложените данъчни ставки са далеч под своя теоретичен максимум, а всъщност и далеч под нивото, което е необходимо, за да се осигурят минималните нужди от обществени блага, особено отбраната, която е необходима за поддържането на жизнеспособността на обществото. Това, което е вярно за Китай при Мин, е вярно и за други аграрни общества като Османската империя и различните монархии в Европа и осигурява компонентите на алтернативна теория по въпроса защо тези традиционни режими рядко облагат своите поданици на максимални нива.
Не само по отношение на данъчното облагане императорите не използват властта си в максимално възможната степен. Деспотизъм от типа на този на императрица У е периодично, но не и постоянно явление. Много китайски владетели демонстрират нещо, което може великодушно да бъде наречено снизходителност или въздържаност към поданиците или това, което конфуцианците биха нарекли „доброжелателство". Китай има дълга история на протести срещу високи данъци, а според конфуцианската традиция високите данъци представляват морален провал за държавата. Шъдзин или „Книга на песните" съдържа следното стихотворение:
Каквито и да са ограниченията по отношение на властта на китайския император по време на династията Мин, те не са свързани с правото. Както видяхме в случая с императрица У, на китайските управници за разлика от европейските им колеги не им се налага да искат разрешение от суверенни съдилища или парламенти, за да увеличат данъците. Те не само че могат Произволно да определят данъчните ставки с един декрет, но и да конфискуват нечие имущество по свое усмотрение. За разлика от „абсолютните" монарси на Франция и Испания от ранната модерност, които трябва да действат много предпазливо с могъщите елити (вж. глави 23 и 24), първият император на Мин, Тайдзу, просто конфискува земите на най–големите земевладелци в кралството. Твърди се, че е ликвидирал „безброй" заможни домакинства, особено в делтата на Яндзъ, където смятал, че има срещу себе си особено силна опозиция.
Истинските ограничения върху китайската власт са различни и са от три основни типа. Първият е липсата на стимули за изграждане на административен капацитет, необходим за изпълнението на заповеди и по–специално за събирането на високи данъци. В началото на династията Мин Китай вече е огромна страна с население от над 60 милиона през 1368 г., което нараства до 138 милиона през XVII в. Трудностите при събирането на данъци от толкова обширна територия са огромни. През XIV в. парите в обращение са много малко, така че основният селскостопански данък, който се предполага, че е плащал всеки жител на Китай, се е събирал в натура. Плащанията в натура обикновено са под формата на зърно, но биха могли да са и под формата на коприна, памук, дървесина или други стоки. Не съществува установена парична система за регистрирането на тези плащания или за превръщането им в обща единица мярка. Голяма част от плащанията се изразходват (т.е. „включват в бюджета") на местно ниво; други трябва да бъдат превозени до зърнохранилища на по–високи административни нива и най–накрая в столицата (първоначално в Нанкин, а по–късно в Пекин). На данъкоплатците се начисляват разходи за експедирането на данъците до централното управление, допълнителна такса, която често надвишава стойността на стоките. Няма ясни разграничения между местните и централните приходи и разходи. Един учен сравнява тази система със старомоден телефонен номератор, в който жиците влизат във и излизат от всевъзможни дупки в една объркана система, която прилича на купа със спагети. Министерството на приходите разполага с прекалено малко персонал, за да е в състояние да контролира или дори да разбере тази система. Кадастралните проучвания, на които би трябвало да се основава поземленият данък, са направени не докрай още през първите години на династията и не са обновявани, а с настъпилите след това прираст на населението, промени в собствеността и дори във физическата география (вследствие на наводнения и рекултивация на земи) базисните регистри на населението скоро безнадеждно остаряват. Китайците, както и други народи, са изключителни майстори в укриването на активи от бирниците и в участието в схеми за изпиране на доходи.