Произход на политическия ред [bg]

Каквито и да са ограниченията по отношение на властта на китайския император по време на династията Мин, те не са свързани с правото. Както видяхме в случая с императрица У, на китайските управници за разлика от европейските им колеги не им се налага да искат разрешение от суверенни съдилища или парламенти, за да увеличат данъците. Те не само че могат Произволно да определят данъчните ставки с един декрет, но и да конфискуват нечие имущество по свое усмотрение. За разлика от „абсолютните" монарси на Франция и Испания от ранната модерност, които трябва да действат много предпазливо с могъщите елити (вж. глави 23 и 24), първият император на Мин, Тайдзу, просто конфискува земите на най–големите земевладелци в кралството. Твърди се, че е ликвидирал „безброй" заможни домакинства, особено в делтата на Яндзъ, където смятал, че има срещу себе си особено силна опозиция.

Истинските ограничения върху китайската власт са различни и са от три основни типа. Първият е липсата на стимули за изграждане на административен капацитет, необходим за изпълнението на заповеди и по–специално за събирането на високи данъци. В началото на династията Мин Китай вече е огромна страна с население от над 60 милиона през 1368 г., което нараства до 138 милиона през XVII в. Трудностите при събирането на данъци от толкова обширна територия са огромни. През XIV в. парите в обращение са много малко, така че основният селскостопански данък, който се предполага, че е плащал всеки жител на Китай, се е събирал в натура. Плащанията в натура обикновено са под формата на зърно, но биха могли да са и под формата на коприна, памук, дървесина или други стоки. Не съществува установена парична система за регистрирането на тези плащания или за превръщането им в обща единица мярка. Голяма част от плащанията се изразходват (т.е. „включват в бюджета") на местно ниво; други трябва да бъдат превозени до зърнохранилища на по–високи административни нива и най–накрая в столицата (първоначално в Нанкин, а по–късно в Пекин). На данъкоплатците се начисляват разходи за експедирането на данъците до централното управление, допълнителна такса, която често надвишава стойността на стоките. Няма ясни разграничения между местните и централните приходи и разходи. Един учен сравнява тази система със старомоден телефонен номератор, в който жиците влизат във и излизат от всевъзможни дупки в една объркана система, която прилича на купа със спагети. Министерството на приходите разполага с прекалено малко персонал, за да е в състояние да контролира или дори да разбере тази система. Кадастралните проучвания, на които би трябвало да се основава поземленият данък, са направени не докрай още през първите години на династията и не са обновявани, а с настъпилите след това прираст на населението, промени в собствеността и дори във физическата география (вследствие на наводнения и рекултивация на земи) базисните регистри на населението скоро безнадеждно остаряват. Китайците, както и други народи, са изключителни майстори в укриването на активи от бирниците и в участието в схеми за изпиране на доходи.