![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Каменна утроба. В какви тайни признания навлязохме! Карла сигурно му е разказала някога за обстоятелствата около неговото раждане. Това се е случило малко преди Юнските Вълнения, в които е участвал старият Мистрал. Как точно и доколко бил намесен, изобщо не станало ясно. Но безспорно е бил забъркан достатъчно дълбоко, за да отчужди Карла и да я настрои против себе си и против нея самата. Толкова активно е било участието му, щото вечерта, когато разбрахме за това, ние двамата едва не се сгромолясахме, подобно на обречени престарели акробати, надолу по стълбите в края на улица „Сан Джовани“ около пристанището, аз в чистилището, а тя в ада на самоубийството. Какво я бе възпряло? Заслушвайки се в нейните вечерни молитви, хлапакът Фаусто успя само да изясни, че това е някакъв англичанин, тайнствено същество на име Стенсъл.
Чувстваше ли се той хванат в капан? След като веднъж успешно се бе измъкнал от едно лоно, не беше ли попаднал в друга, не толкова благосклонна подземна тъмница?
И отново класическата реакция — уединение. Отново в проклетата „общност“. Когато майката на Елена загина при експлозията на случайна бомба, хвърлена над Виториоза:
О, вече свикнахме с това. Майка ми е жива и здрава. И ако е рекъл Господ, още дълги години ще се радва на живот и здраве. Но ако е писано да я загубя (или тя — мен) ikun li trid Int320: Нека бъде Твоята воля. Не желая много да говоря за смъртта, защото прекрасно съзнавам, че дори тук, всеки младеж е безумно влюбен в илюзията за безсмъртието.
А на този остров, вероятно дори в много по-голяма степен, защото, в края на краищата, ние сме проникнали, слели сме се един с друг. Станали сме части от едно цяло. Някои умират, други продължават. Ако от главата ми падне косъм или ми се счупи нокът, по-бездушен и по-нерешителен ли ще бъда?
Седем бомбардировки днес, засега. А едно от тези „ята“ наброяваше близо сто Месершмита. Изравниха със земята църквите, рицарските общежития, старите паметници. Оставиха ни един Содом. Девет бомбардировки вчера. Работя както никога досега. Тялото ми би пораснало и укрепнало, обаче храната не достига. Немците систематично потопяват конвоите и само отделни кораби успяват да се промъкнат до острова. Някои от другарите ми изгубиха сили и се отказаха. Изтощени от глада. Истинско чудо е, че аз не рухнах първи. Представяш ли си: деликатният, изнежен университетски поет Мистрал — работник, строител! Един от тези, които ще останат живи. Длъжен съм.
И те неизменно се връщат при скалата. Фаусто ІІ даже изпадна в суеверие:
Стой далеч от стените, не ги докосвай. Те пренасят взривовете на километри. Скалата чува всичко и го предава на костите, по пръстите и китките, надолу по гръдния кош и таза и го извежда в земята през стъпалата. Краткият път на взривната вълна през тялото ти е несъществена случайност, той просто е заложен в природата на камъка и костта: но действа като напомняне и предупреждение.
Невъзможно ми е да опиша вибрациите. Почувстван шум. Бръмчене. Зъбите неудържимо потракват ситно-ситно. Болка изпълва главата докрай, пробождания раздират вцепенената челюст, задушаващи тътнежи блъскат ушните тъпанчета. Отново и отново. Тежък грохот като удари с огромен чук, с времетраене цялата бомбардировка и бомбардировка без прекъсване през цялото денонощие. Към това няма привикване. Имаш усещането, че всички вече са обезумели. Какво ме държи прав и по-далеч от стените? И безмълвен. Това е чисто животинското инстинктивно усилие да остана в съзнание, нищо друго. Типично малтийско. Навярно може да бъде обосновано от надеждата, че ще продължава вечно. Ако думата „вечно“ все още е запазила някакъв смисъл.
Свободно, Фаусто. Отпусни се…
Горният пасаж се появява в края на Обсадата. Сега вече за Днубиетна, Марат и Фаусто, ударението във фразата „каменна утроба“ пада на първата, а не на последната дума. Част от хиромантията на времето е свеждането на тези дни до най-елементарно подреждане в граматическа последователност. Днубиетна написа:
320
ikun li trid Int (малт.) — Нека бъде Твоята воля