За духа на законите

Ако срещу пари с определено тегло и определена проба във Франция ми дават пари със същото тегло и проба в Холандия, аз казвам, че курсът е равностоен (алпари). При сегашните парични отношения курсът алпари е почти равен на 54 гроша за едно екю. Когато той е повече от 54 гроша, казва се, че е по-висок; когато е по-малко — че е по-нисък.

За да се разбере дали при известно състояние на курса държавата печели или губи, тя трябва да се разгледа като длъжник, като кредитор, като продавач и като купувач. Ако курсът е по-нисък от алпари, държавата губи като длъжник и печели като кредитор; губи като купувач и печели като продавач. Напълно ясно е защо губи като длъжник; ако например Франция дължи на Холандия някаква сума грошове, колкото по-малко струва нейното екю, толкова повече екюта ще й бъдат необходими, за да си изплати дълга; обратно, ако Франция е кредитор на някаква сума екюта, толкова повече екюта тя ще получи. Държавата губи като купувач, защото за покупката на едно и също количество стоки се изисква едно и също количество грошове, а когато курсът спада, всяко френско екю струва по-малко грошове. На същото основание държавата печели като продавач: аз продавам моята стока в Холандия за същия брой грошове, както и по-рано, но плащайки за едно екю 50 гроша, получавам във Франция повече екюта, отколкото ако съм бил платил 54 гроша. В Холандия ще се получи обратното. Ако Холандия дължи известно количество екюта, тя ще спечели; а ако на нея дължат, ще загуби; като продава, тя губи, като купува, печели.

Обаче трябва да се има пред вид следното: когато курсът е по-нисък от алпари, когато например е равен на 50, вместо на 54, би трябвало да се очаква, че, като изпраща в Холандия 54 хиляди екюта, Франция ще купи за тях стока само за 50 хиляди екюта; от друга страна, Холандия, изплащайки на Франция 50 хиляди екюта, ще купи с тях стока за 54 хиляди, което дава разлика от осем петдесет четвърти, т. е. повече от една седма загуби за Франция, която трябва да изпрати в Холандия една седма пари или стоки повече, отколкото би изпратила, ако курсът е алпари; и понеже тоя дълг би предизвикал по-нататъшно спадане на курса, злото непрекъснато расте и накрая довежда Франция до разорение. Така, струва ми се, би трябвало да бъде; но това не става по силата на правилото, което установихме по-горе, а именно че държавите винаги се стремят към равновесие и желаят да си осигурят свобода; затова те си заемат пропорционално средства, които могат да изплатят, и купуват само толкова, колкото могат да продадат. Но да се върнем към примера, който току-що приведохме. Ако курсът във Франция падне от 54 на 50 хиляди гроша, холандецът, който по-рано е купувал стока за 1000 екюта и е плащал за нея 54 хиляди гроша, сега няма да плаща повече от 50 хиляди гроша, ако французинът се съгласи с това; но френската стока ще повиши цената си незабавно и печалбата ще се раздели между французина и холандеца; защото, ако търговецът може да спечели, той лесно се съгласява да подели печалбата; така печалбата ще бъде разделена между французина и холандеца. По същия начин французинът, който е купил от Холандия стока за 54 хиляди гроша, плащайки за тях 1000 екюта при курс 54, трябва сега да добави за същата стока 1/7 повече във френски екюта; но чувствувайки загубата, която трябва да понесе, той ще поиска да заплати по-малко за холандските стоки и така ще се получи едно изравняване на загубите между френския и холандския търговец. Държавата малко по малко ще възстанови своя баланс и падането на курса няма да създаде ония неудобства, от които може да възникне опасност.