Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката изведнъж почувства такова облекчение при споменаването на Мишани, че не обърна почти никакво внимание на думите на брадатия мъж; ала все пак му кимна с разбиране. Съвсем бе забравила за приятелката си, докато се промъкваха из каналите и се мъчеха да се справят с ужасните същества. Ала макар че дългокосата й другарка имаше най-безопасната задача в сравнение с всички тях, Кайку не можеше да спре да се тревожи за нея.
— Не съм се срещал с някои от вас — каза мъжът. — Нека ви се представя. Аз съм Заелис ту Унтерлин, учител на Престолонаследничката Лусия ту Еринима. Също така съм основател на Либера Драмак и нещо като неин водач, доколкото подобна дума приляга на организацията. — Като че ли щеше да каже още някои неща, да разкаже повече за себе си на онези, които не го познаваха, ала очевидно размисли.
— Времето напредва. Елате с мен — каза и всички тръгнаха.
Намираха се в стара, запустяла част от тъмницата на Цитаделата, която, както изглеждаше, отдавна бе забравена. Тейн се зачуди колко ли столетия са минали, откакто е била използвана за последен път по предназначение, колко ли Императори и Императрици са имали представа за съществуването на малката, безобидна желязна вратичка, която извеждаше към каналите. Времето умееше да скрива нещата най-добре от всички. Младежът се загледа в Пърлок и се възхити на уменията на този човек, който бе успял да открие вратата в плетеницата от канали без помощта на водач, и не само беше успял да проникне в Цитаделата, ами и бе успял да се добере и до най-ревниво пазеното й съкровище. Самият Пърлок си даваше сметка, че предизвиква късмета си не на шега, като ги води тук; обаче така или иначе се бе решил на това — заради Лусия. Чувстваше, че й дължи това. Въпреки че Тейн не го знаеше, едновремешният крадец се самообвиняваше, че той е първопричината за бедствията, залели Сарамир. Той беше взел парите на Сонмага и бе разкрил истинската същност на Престолонаследничката; сега обаче бремето на вината му го измъчваше всяка нощ. Пърлок нямаше да е способен да живее в хармония със себе си, ако това изключително, неземно създание умреше заради неговата алчност.
Заелис ги въведе в малка, тъмна стая, служила навремето като баня за пазачите и затворниците. Два примитивни душа плюеха вода върху хлъзгавите плочки от черен камък. На една поставка в ъгъла се издигаше купчина дрехи.
— Водата все още тече, както виждате. Някак си успях да накарам душовете да проработят, ала за нещастие после не можах да ги спра. Бъдете бързи — инструктира ги Заелис.
Изплакнаха се по двойки; жените първо. Водата беше хладка и чиста, затоплена от слънцето благодарение на откритите тръбопроводи, разположени някъде нависоко. След като се поизчисти от мръсотията, доколкото можа, Кайку намъкна мъжките дрехи, докато Асара се нагласи къде-къде по-добре. На девойката не й пукаше особено. Мъжките облекла й прилягаха толкова добре, колкото и женските, и тя се съмняваше, че някой ще заподозре нещо. Облечена в простички сиви панталони и широка риза — загърната отдясно-наляво в съответствие с дамската мода — тя излезе от банята, изглеждайки доста по-чиста и спретната в сравнение с преди.
След като и останалите си взеха душ и се облякоха, Заелис ги инструктира да оставят онези оръжия, които не могат да бъдат скрити. Мъжете се възпротивиха при тези му думи, ала учителят на Престолонаследничката само ги изгледа с огнен взор и те веднага се усмириха.
— Слугите не носят мечове и пушки! — отсече той. Мисията ни е тайна. Ако се стигне до бой в сърцето на Императорската цитадела, дълбоко се съмнявам, че някой от нас ще оцелее, независимо дали е въоръжен, или не. Пърлок ще пази оръжията ви.
Кайку се вгледа в някогашния крадец, който изглеждаше почти засрамен заради това, че няма да ги придружи. Той обаче беше изпълнил своята задача; бе ги завел до Цитаделата и нямаше смисъл да се подлага на допълнителни рискове. Заелис можеше да проникне в градините на покрива много по-лесно от него. Освен това Пърлок беше техният водач извън Цитаделата и поради това бе твърде ценен, за да си позволят да го изгубят. Той щеше да ги чака тук и да ги поведе, когато му дойдеше времето, обратно през каналите към свободата.
Шестимата оцелели поеха през запустелия затвор и не след дълго стигнаха до масивна ръждясала решетка; щом я отместиха и се промъкнаха през нея, се озоваха в някакво хранилище, пълно с буркани с изсушена храна. Решетката се намираше на нивото на пода, зад няколко чувала в ъгъла на складовото помещение. Кайку предположи, че входът към старата тъмница е бил зазидан преди много време, ала този затънтен проход е останал незабелязан.