Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
В този момент през салона минаваха неколцина придворни, които чуха току-що произнесените думи и щяха да чуят и следващите. Дьо Вард забеляза това и умишлено продължи да говори високо.
— О, ако Ла Валиер беше кокетка като принцесата, чиито закачки, съгласен съм, са напълно невинни, нещата щяха да са по-иначе. Принцесата все пак първо изпрати Бъкингам в Англия, а после вас — в изгнание. Та вие попаднахте в мрежата й, нали е така, господине?
Придворните се приближиха; Бяха Дьо Сент-Енян и Маникан.
— Какво да се прави, скъпи! — засмя се Дьо Гиш. — Това може да се случи на всеки. Аз приех шегата сериозно, но изпратен в изгнание, видях своята грешка, победих честолюбието, преклоних се пред когото е нужно и получих разрешение да се върна. Признах си вината и си дадох дума да се избавя от своите заблуждения. Виждате, че сега се смея на това, което разбиваше сърцето ми само преди четири дни. Но Раул обича. Той не се присмива на слуховете, които могат да разрушат щастието му. Слухове, които вие сте му предали, въпреки че знаете не по-зле от всички, че са гнусна клевета!
— Клевета! — възкликна Дьо Вард, разярен от това, че благодарение на хладнокръвието на Дьо Гиш падна в клопката.
— Да, клевета! Ето ви писмото, в което Раул ми съобщава, че вие сте се изказвали зле за госпожица Ла Валиер, и ме пита кое от казаното от вас за това момиче е истина. Нали няма да възразите, ако поканя като съдии на нашия спор тези господа, господин Дьо Вард.
Дьо Гиш хладнокръвно прочете на глас изреченията от писмото, които засягаха Ла Валиер.
— Сега — продължи Дьо Гиш — за мен става съвършено ясно, че вие сте искали да нарушите спокойствието на Бражелон и че ватите думи са били продиктувани от злоба.
Дьо Вард се огледа, за да потърси нечия поддръжка. Но като се вземе под внимание, че той пряко или косвено беше оскърбил Ла Валиер, която поначало бе героиня на деня, придворните отрицателно поклащаха глави, без да му съчувстват ни най-малко.
— Господа — каза Дьо Гиш, долавяйки инстинктивно мислите на свидетелите, — нашият спор с господин Дьо Вард засяга такива деликатни въпроси, че никой не трябва да чуе повече от това, което вие чухте. Затуй ви моля да ни позволите да завършим разговора насаме, както подобава на благородници, когато единият е уличил другия в лъжа.
— Господа, господа! — чуха се възклицания.
— Нима вие намирате, че аз не съм бил прав, когато защитавах госпожица Ла Валиер — попита Дьо Гиш. — В такъв случай ще призная грешката си и ще си взема обратно всички думи, които съм казал на господин Дьо Вард.
— Какво говорите! — обади се Дьо Сент-Енян. — Госпожица Дьо ла Валиер е ангел.
— Олицетворение на добродетел и целомъдрие! — подкрепи го Маникан.
— Виждате ли, господин Дьо Вард — поклони се Дьо Гиш, — не само аз защитавам бедната девойка. Господа, за втори път се обръщам към вас с молба да ни оставите насаме. Виждате, че и двамата сме напълно спокойни.
Придворните веднага се разотидоха. Младите хора останаха сами.
— Добре изиграно — каза Дьо Вард.
— Нали? — каза Дьо Гиш.
— Няма как, в провинцията аз ръждясвах, докато вие, графе, сте се научили тук доста добре да се владеете и успяхте да ме смутите. В женско общество винаги научаваш нещо. Приемете моите поздравления.
— Приемам ги.
— Разрешете ми да предам по този повод поздравления и на принцесата.
— Сега, драги ми Дьо Вард, можете дори да крещите за това.
— Не ме дразнете!
— О, аз не се боя от вас! Всички знаят, че сте зъл човек. Ако сега започнете да говорите за принцесата, ще ви сметнат за страхливец и принцът ще заповяда още тази вечер да ви обесят на прозореца му. Говорете, скъпи Дьо Вард, говорете колкото желаете!
— Аз съм победен.
— Но не в такава степен, в каквато заслужавате.
— Виждам, че с радост бихте ме проснали на земята.
— Дори нещо повече!
— Лош момент сте избрали, драги графе. След неотдавнашната партия срещата с вас не ми е по силите. Аз загубих твърде много кръв в Булон. При най-малко усилие раните ще се отворят и вие ще спечелите една твърде евтина победа.
— Вярно е — съгласи се Дьо Гиш, — макар че, появявайки се в нашето общество, вие си давахте вид, че сте съвсем здрав и че ръцете ви действат превъзходно.
— Ръцете ми действат, вярно е, но в краката съм много слаб и след този проклет дуел нито веднъж не съм хващал шпага, докато, мога да се обзаложа, вие сте фехтували всеки ден.
— Давам ви дума, господине — отвърна Дьо Гиш, — че вече шест месеца не съм се упражнявал.