Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Сред всеобщите поздравления за благополучното завръщане беше обявено, че идва принцесата. Тя вече знаеше за пристигането на Дьо Вард. Всички подробности за неговото пътешествие и дуела с Бъкингам също й бяха известни. Тя не без удоволствие се канеше да присъства на съобщението, което трябваше да направи нейният враг.
Принцесата пристигна съпроводена от няколко придворни дами. Дьо Вард я поздрави по най-любезен начин и започвайки враждебните действия, обяви за готовността си да разкаже за херцог Бъкингам. Това беше отговор за студеното посрещане от страна на принцесата. Принцесата почувства удара, но се направи, че не е попаднал в целта. Принцът се изчерви, а Дьо Гиш побледня. Тя обаче запази безразличния си вид.
Принцесата беше смела, но непредпазлива. При всяко отстъпление на неприятеля тя се устремяваше напред. След минута размисъл безстрашно се хвърли в огъня.
— Много ли страдахте от раните си, господи Дьо Вард? — попита тя.
— Не, принцесо. Аз почти не чувствах болка.
— Но в такава страшна горещина…
— Морският въздух освежава, принцесо, а освен това аз имах утешение.
— Така ли! Толкова по-добре!… Какво утешение?
— Да знам, че моят противник страда повече от мен.
— О! По-сериозно от вас ли беше ранен? Не знаех това — каза напълно безстрастно принцесата.
— Вие грешите, принцесо, или по-скоро си давате вид, че грешите. Неговото тяло не изпитвате такава болка като моето, но затова пък неговото сърце беше засегнато.
Дьо Гиш разбра накъде отива работата. Той направи знак на принцесата, умолявайки я да прекрати двубоя. Но тя, давайки си вид, че не е забелязала нищо, попита, продължавайки да се усмихва:
— Нима херцог Бъкингам е бил ранен в сърцето? Досега мислех, че тези рани са неизлечими.
— Уви, принцесо — с изискана любезност отвърна Дьо Вард, — всички жени мислят така и затова са толкова самонадеяни.
— Неправилно го разбрахте, мила моя — нетърпеливо забеляза принцът. — Господин Дьо Вард иска да каже, че херцог Бъкингам е бил ранен в сърцето не от шпага, а от друго оръжие.
— Така ли било? — учуди се принцесата. — Господин Дьо Вард се е пошегувал, това е добре. Интересно би било да се знае дали тази шега щеше да се хареса на херцога! Жалко, че той не е тук, нали господин Дьо Вард?
Очите на младия човек заблестяха.
— На мен ми е много мъчно — каза той, стиснал зъби.
Дьо Гиш не се помръдваше. Принцесата, изглежда, чакаше да й се притече на помощ. Принцът се колебаеше. Тогава се обади кавалерът Дьо Лорен.
— Принцесо, Дьо Вард знае много добре, че за херцог Бъкингам сърдечните рани не са нещо ново.
— Вместо да придобия съюзник, аз си спечелих двама врагове, и то сериозни — прошепна принцесата.
Тогава тя смени темата на разговора. Принцовете и принцесите, както е известно, могат да сменят темата на разговорите и етикетът изисква това право да се уважава. Оживлението спадна. Главните артисти изиграха ролите си.
Принцесата си тръгна рано и принцът, който искаше да говори с нея, й предложи ръката си. Кавалерът Дьо Лорен, който много се страхуваше от възстановяването на добрите отношения между съпрузите, не можеше да ги остави на спокойствие.
Затова той се насочи към апартаментите на принца, с цел да го посрещне на връщане и да унищожи с дветри думи всички благоприятни впечатления, които би могла принцесата да остави у него. Дьо Гиш направи крачка към Дьо Вард, изразявайки желанието си да поговори с него. Освобождавайки се от събеседниците си, Дьо Вард се приближи до него и двамата започнаха да се разхождат из салона.
— Разказвайте! Вие сте се срещали в Булон с много интересни хора и неотдавна сте се виждали с един мой приятел.
— Срещал съм се с хора?… И с ваш приятел?…
— Колко е къса паметта ви!
— Ах, да! Бражелон!
— Именно.
— Който пътува с поръчение до Чарлз II.
— Вярно. Нима нищо не ви е разказал и вие нищо не сте му казали?
— Наистина не помня какво съм му казал, но затова отлично помня какво не съм му казал.
Дьо Вард притежаваше изключително тънък усет. По хладното и дистанцирано обръщение на Дьо Гиш той ясно почувства че разговорът взема неприятна посока. Реши да бъде нащрек.
— И какво му спестихте? — заинтересува се Дьо Гиш.
— Всичко, което засяга Ла Валиер.
— Ла Валиер?… Нищо не разбирам! Колко странно! Да узнаете нещо далеч от Париж, което Бражелон, намирайки се тук, не знае.