Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Вие сериозно ли ми задавате този въпрос?
— Напълно сериозно.
— Как! Вие, придворният, постоянният посетител в двореца, фаворит на принцесата, да не знаете нищо?
Дьо Гиш избухна:
— За коя принцеса говорите?
— Знам само една, уважаеми графе. Говоря за съпругата на принца. Нима в двора има още някаква принцеса? Кажете.
Дьо Гиш едва се сдържаше. Кавгата беше неминуема. Но Дьо Вард искаше повод за нея да бъде принцесата, а Дьо Гиш я подхващаше заради Ла Валиер. От този момент започна пълна с преструвки игра, която можеше да продължи, докато един от противниците не се почувства засегнат. Дьо Гиш успя да се овладее.
— Аз не се интересувам от принцесата, драги ми Дьо Вард. Интересува ме само това, което току-що казахте.
— Какво съм казал?
— Че сте скрили нещо от Бражелон.
— Скрил съм това, което вие знаете не по-лошо от мен — парира го Дьо Вард.
— Давам ви дума, че не знам нищо.
— Хайде, хайде!
— Ако ми кажете, ще знам, но иначе — не, кълна ви се!
— Но как така? Аз пристигам от Булон, а вие, който сте тук и виждате всичко с очите си, не знаете това, което мълвата е занесла чак там. Сериозно ли ме уверявате, че нищо не знаете?
— Както искате, Дьо Вард, но отново ви повтарям, че нищо не зная.
— Вие сте прикрит и предпазлив човек.
— Значи нищо няма да ми кажете, както и на Бражелон?
— Вие се преструвате на глух, дори принцесата не би могла да се владее по-добре от вас.
„Ах, ти, двоен лицемер! — помисли си Дьо Гиш. — Отново изкарваш принцесата на предна линия.“
— След като е трудно да се разберем за Ла Валиер и Бражелон, хайде тогава да поговорим за вашите лични работи — предложи Дьо Вард.
— Нямам никакви лични работи. Надявам се, че не сте казали на Бражелон нищо, което не можете да повторите пред мен.
— Не, естествено. Но разберете, Дьо Гиш, колкото съм неосведомен за едни неща, толкова съм осведомен за други. Например за парижките връзки на Бъкингам мога да ви кажа много неща, тъй като го придружавах. Не искате ли да послушате?
Челото на Дьо Гиш се изпоти и той го избърса.
— Не — отвърна, — хиляди пъти не! Аз въобще не съм любопитен и не желая да зная неща, които не ме засягат. Херцог Бъкингам ми е просто познат, докато Раул е мой близък приятел. Затова на мен ми е съвършено безразлично какво е станало с херцога, а живо се интересувам от всичко, което засяга Раул.
— Всичко, което се е случило с него в Париж?
— В Париж и в Булон. Разбирате, че ако нещо се случи, ще го защитя. Работите на Раул са по-важни от моите собствени.
— Но Раул ще се върне.
— Да, когато изпълни поръчението. А дотогава, разбирате, не мога да бъда равнодушен към слухове, които са в негова вреда.
— Още повече, че той ще прекара в Лондон доста време — с тънка усмивка забеляза Дьо Бард.
— Мислите ли? — учуди се Дьо Гиш.
— А нима вие предполагате, че са го пратили в Лондон само за да отиде дотам и да се върне? О, не, той е изпратен в Лондон, за да остане там.
— О, графе, много неприятно предположение за Бражелон и то напълно се връзва с това, което той ми писа от Булон.
Дьо Бард си възвърна хладнокръвието. Иронията твърде много го увлече и той невнимателно даде преимущество на своя противник.
— Кажете, какво ви е писал той? — попита Дьо Бард.
— Че вие веруломно сте оклеветили Ла Валиер и вероятно сте се смели на доверието му към тази девойка.
— Всичко това е вярно — съгласи се Дьо Бард — и аз очаквах да чуя от виконт Дьо Бражелон това, което един мъж казва на друг, когато му се правят оскърбителни намеци. Така например, ако търсех с вас кавга, бих казал, че принцесата, след като отдаде вниманието си на херцог Бъкингам, го отпрати заради вас.
— Това ни най-малко не би ме оскърбило, драги Дьо Бард. — Дьо Гиш насила се усмихна, въпреки че по жилите му плъпна огън. — Такава милост е по-сладка от мед.
— Съгласен съм, но ако аз действително исках да ви предизвикам, щях да се постарая да ви улича в лъжа. Бих ви разказал за една горичка, където вие сте се срещали с тази знаменита принцеса, за падания на колене, за целуване на ръчички и тогава вие, който сте човек потаен и обидчив…
— Кълна ви се — прекъсна го Дьо Гиш, усмихвайки се насила, — кълна ви се, че това не би ме засегнало и нямаше да ви опровергавам. Какво да се прави, мили графе, така съм създаден: всичко, което се отнася за мен, приемам с ледено равнодушие. Друг е въпросът обаче, когато това засяга човек, който отсъства, който, заминавайки, ме е помолил да защитавам честта му. Всичко, което засяга този човек, ме вълнува необичайно.
— Разбирам ви, господин Дьо Гиш, но каквото и да казвате, вас сега не може да ви интересува нито Бражелон, нито това незначително момиче на име Ла Валиер.