Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Нейният блок бе изгорял и въпреки че случаят беше все още неизяснен, носеха се слухове за умишлен палеж. Но и това не беше кой знае колко извънредно събитие.
Нямаше представа за статистическите данни, но беше съвсем сигурна, че всяка година в Дърбан навярно стават стотици умишлени палежи, да не споменаваме хилядите, причинени по невнимание.
Единствените по-особени неща бяха нападението срещу Сюзън, наистина странната ситуация около „При господин Дж.“ и появата на онзи невероятен златен град. Но дори и те можеха да бъдат изтълкувани като странни, ала обясними случайности. Само явните връзки между тези привидни съвпадения поддържаха увереността й, че наистина е надушила нещо, а не е просто жалък параноик.
Рени въздъхна. „Така! Дали ние с !Ксабу има за какво да вдигаме шум? Или сме като ония по програмките в мрежата, дето разправят, че извънземните им изпращали послания?“
Сюзън не мислеше така или поне смяташе, че е открила нещо важно, макар че Рени все още не беше намерила начин да го проследи. Доктор Ван Блийк не беше от хората, които позволяват дори на най-близките си колеги, да не говорим за бившите си студентки, невиждани от години, да се забъркват в някоя неоправдана глупост.
„Какво беше открила? Ами ако не успеем да намерим този Мурат Сагар Сингх? Или ако го намерим, но той не знае нищо за онова, което според Сюзън бе важно?“
Ужасяваше се от мисълта, че тя е причината за страшното нападение над преподавателката, но я тревожеше и нещо друго — докато е работила в лабораторията си предната вечер, доктор Ван Блийк навярно бе открила нещо важно и дори бе намерила време да й остави съобщение, но не си бе направила труда да запише нищо. Кой ли е очаквал светът да се промени толкова бързо? Тя обаче го е очаквала.
Рени разпечата нов пакет цигари, но го остави на бюрото и поръча на своя комуникатор да се обади в дома на Сюзън — надяваше се да се свърже с Джеремая Дако. Разнесе се гласът на доктор Ван Блийк — сух и енергичен:
— Тук Сюзън ван Блийк. В момента се занимавам с нещо интересно. Да, на моите години. Оставете съобщение, моля.
За момент Рени изгуби дар-слово, а когато беше отново в състояние да говори, помоли Джеремая да й се обади веднага щом може.
Взе пак пакета с цигари и върна шаблона за изпита в средата на екрана.
Джеремая Дако се беше облегнал на вратата на асансьора.
— Не мога да дойда с вас. Изпитвам много гняв и тъга. Очите му бяха червени, изглеждаше с десет години по-стар от първия път, когато Рени го бе видяла.
— Няма проблеми. — Рени пусна !Ксабу пред себе си и потупа Дако по рамото. — Благодаря ти, че ни позволяваш да погледнем. Надявам се да намерим нещо. Ще се върнем горе, ако ни потрябваш.
— Полицията беше тук и си отиде. Предполагам, че вече няма значение дали ще пипате нещо, или не.
Той помогна на Рени да вкара чантите си и натисна бутона. Вратата се затвори, асансьорът тръгна нагоре и Рени се обърна, за да погледне лабораторията за първи път.
— О, Боже мой!
В гърлото й нахлу горчилка и тя с мъка преглътна. Не беше очаквала разрухата да е в такива мащаби. Онези, които така дивашки бяха пребили Сюзън, се бяха справили чудесно и с работното й място.
— Сигурно са си носели парни чукове.
Всяка от дългите маси беше натрошена на трески, а апаратурата — смляна на прах. Изтърбушени корпуси и потрошени части образуваха дебел килим от парчета пластмаса, който застилаше почти целия под на лабораторията — един пъзел, невъзможен за подреждане. Екраните по стените също бяха разбити, вътрешностите им — изтръгнати от назъбените дупки; кабелите висяха като червата на жертва на инквизицията.
!Ксабу, който беше приклекнал и прехвърляше назъбени отломки, вдигна очи:
— Тези хора със сигурност не са били обикновени крадци. Никой крадец няма да губи толкова време, за да руши скъпа апаратура дори да е търсел само пари.
— Не мога да си го представя. Боже всемогъщи, погледни това.
Съвършената разруха излъчваше някакво страховито очарование — универсална ентропия, демонстрирана за начинаещи.
Внимавай, сякаш казваха развалините, някои неща не могат да се поправят — освен, ако не пуснеш спиралата на времето обратно.
Рени се опита да си представи нещо подобно — като видеоклип, пуснат отзад напред: всяка отломка от мебелировката полита към първоначалното си място, апаратурата се възстановява, масите отново се надигат като животни, стреснати в съня си. И ако тя можеше да върне всичко назад, би върнала и Сюзън — искрата на живота ще скочи обратно в студеното й тяло, костите й отново ще се съединят, петната засъхнала кръв, скрити под отломките, отново ще се втечнят, ще се съберат в локвичка като живак, кръвта ще се вдигне от пода и ще потече обратно в зарастващите рани на доктор Ван Блийк. Самата смърт ще подвие опашка и ще избяга.