Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Объркана съм, !Ксабу. Наистина не разбирам за какво ми говориш.
На лицето му се появи слаба, тъжна усмивка.
— Самият аз не го разбирам напълно, Рени. Виждам сянката наистина, но не знам какво я хвърля. Но то има отношение не само към брат ти — дори не само към живота на всички други деца като него. Надушвам това както надушвам приближаваща буря. Може и да не успявам да го разбера ясно, но все пак ме плаши до смърт.
Замълчаха и след няколко минути !Ксабу слезе на спирката си в Честървил. Рени му махна от прозореца, когато автобусът тръгна, но думите му я бяха разстроили. Беше сериозно объркана. Трудно можеше да се каже кое е по-лошо — приятелят й да полудява или наистина да знае нещо, което другите не знаят — нещо ужасно.
Автобусът се движеше към Пайнтаун. Слънцето залязваше. Мрачните правоъгълни сгради хвърляха дълги сенки. Рени гледаше как мъждукат оранжевите улични лампи и се опитваше да си представи що за зверове се крият в мрака отвъд светлия кръг.
Дел Рей се усмихваше, но личеше, че не е очарован от нейното обаждане. Рени премести материалите за изпита, които подготвяше, в ъгъла на екрана и разшири прозореца на Дел Рей.
— Откри ли нещо?
Той поклати глава.
— Моментът е неподходящ. Не мога да говоря сега.
— Тогава да се видим някъде.
— Не. Виж какво, все още нямам кой знае какво за теб — ситуацията е заплетена. Мнозина се интересуват от корпорацията, за която ме попита, но няма нищо необичайно. Притежават няколко клуба, някакви продуцентски компании, две — три търговски къщи — все неща, свързани с мрежата. Имало е един съдебен процес за един от другите им клубове, който стигнал до областния съд в Китай — ищцата е била някаква жена на име Куан.
— Какво искаш да кажеш — до съда? За какво е бил съден?
Той отново поклати глава.
— Обвинение в небрежност или нещо такова. Вероятно нищо особено — семейството оттеглило иска преди процеса. Виж, не мога да открия кой знае какво, без да получа достъп до запечатаните съдебни протоколи. А не би трябвало да го правя. — Той се поколеба. — Как е Стивън? По-добре ли е?
— Не. От седмици е все така.
През нощта беше сънувала Стивън — пищеше за помощ от дъното на дълбока дупка, докато тя се опитваше да обясни колко спешен е случаят на някакви полицаи и на един дребен чиновник, който предпочиташе да гали охранено куче.
— Значи само това ще ми кажеш — че нямаш кой знае какво за мен, така ли? Ами притежателите на това ужасно място кои са? В лицензите би трябвало да са споменати имена. Или това ти коства твърде много главоболия?
За миг той изгуби професионалното си спокойствие.
— Знаеш, че не съм длъжен да правя нещо за теб.
— Да. — Тя се взря в екрана и се зачуди какво ли толкова я е привличало в него навремето. Беше просто добре костюмиран мъж. — Да, не си длъжен.
— Извинявай. Не исках да… Искам да ти помогна, Рени. Просто нещата са… — Той се поколеба. — В момента съм в затруднено положение.
Рени се зачуди дали говори за семейния си живот, за някакви неприятности в работата или за нещо по-лошо.
— Е, аз пък исках да ти кажа точно това, което ти казах. Да внимаваш. И наистина оценявам помощта ти.
— Ще направя всичко, което мога. Не е… не е толкова лесно, колкото изглежда. Пази се.
— Ще се пазя. Благодаря ти.
Когато Дел Рей затвори, тя запали цигара — беше твърде разстроена, за да продължи да мисли за изпита. Не можеше да прецени дали очевидната нервност на Дел Рей се дължи на чувството му за вина, че беше скъсал с нея, или на притеснение, че се забърква в някакъв странен заговор, или пък на нещо съвсем друго. Ако преди шест месеца някой й беше разказал тази смахната история, и тя щеше да се усъмни в нея. Дори и сега спокойно би могло да се твърди, че просто са й се струпали много нещастия, а тя търси в това някаква умисъл. Нали някой бе казал, че религиите — както и параноите — започват точно така? Като опит да се осмисли една вселена, твърде голяма и твърде нелогична, за да е по силите на човешкия ум.
И наистина — какво й се беше случило? Брат й се бе разболял от загадъчна болест, но странните и необясними болести бяха нещо обичайно в историята от незапомнени времена, та чак до наши дни. През последните петдесет години беше имало повече внезапни епидемии, причинени от дотогава неизвестни вируси, отколкото за петте века преди това.
Двамата с !Ксабу бяха открили очевидна връзка между изпадането в кома и влизането в мрежата, но имаше и дузина други обяснения.