Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени потръпна. Внезапно отмаля, стана й лошо. Всичко беше толкова ужасно, толкова безнадеждно.
Погледна към !Ксабу, който безцелно прехвърляше строшените парчета, към крехкия му детински гръб, и тежестта на отговорността отново я притисна. Сега това чувство не й беше неприятно. Хората имаха нужда от нея. Сюзън вече я нямаше и този ужасен факт не можеше да се поправи — по-добре беше да мисли за реални неща, за проблеми, които можеха да бъдат разрешени. Пое си дъх, отвори една от чантите с апаратурата, която бе взела от политехниката, и извади малък стационар. Ръцете й трепереха. Разчисти място на пода до един стенен порт и го включи.
— Да се надяваме, че тази стационарна кутия ще има достатъчно енергия, за да захрани домашната система. Беше доволна от уверения си тон. Кризата беше преминала. — Джеремая каза, че му се е наложило да включва и да изключва осветлението и всичко останало на ръка, докато успеят да я изключат.
— Обикновени престъпници биха ли могли да го направят?
— Напоследък има всевъзможни съоръжения за проникване в домове и някои от тях са много евтини. Но според мене точно Сюзън едва ли би оставила дома си изложен на такъв взлом, което предполага, че тия хора са разполагали с доста сериозен инструментариум. Ако успея да вляза в системата на къщата, ще мога да ти кажа повече.
!Ксабу се намръщи.
— Полицията не разследва ли това?
— Разбира се, че го разследва. Как иначе — убийство на богат и известен професор! Джеремая каза, че са се мотали долу цели три дни — също и частните охранители.
— А и ние с тебе без съмнение отговорихме на достатъчно въпроси оня следобед, когато бяхме тук. Но дори и да намерят нещо, няма да го споделят с нас, цивилните — аз опитах, Джеремая — също. След около шест месеца може и да се сдобием с нещо, което да ни е от полза. Не можем обаче да чакаме толкова дълго.
Тя включи стационара, който веднага примигна и оживя. Беше много добре изработен азиатски хардуер и ако го изпуснеше по пътя между тази къща и лабораторията на политехниката, възстановяването му би й коствало кажи-речи половингодишна заплата.
— Я да видим какво е останало и какво може да ни каже то.
Рени се строполи в креслото. Дако й наля чай.
— Приятелят ти иска ли?
— Предполагам.
Тя се загледа в чашата, от която се вдигаше пара. В момента беше толкова уморена, че дори не можеше да я вдигне.
Дако се поколеба, после седна срещу нея.
— Намерихте ли нещо?! Нещо, с което да хванат онези… убийци.
Държеше чашата в разтрепераните си пръсти. Рени се зачуди какво ли му е било, когато се е върнал в тази къща след смъртта на доктор Ван Блийк.
— Не. Заложили са в домашната система някакъв убиец на данни — опитах всичко, което ми хрумна, за да възстановя информацията. Цяло чудо е, че тук все още нещо работи.
— Докторката се беше погрижила всичко да върви паралелно. Тя така го наричаше. В случай че нещо в системата се повреди.
В гласа му се долавяше кротка гордост.
— Е, тия копелета също са работили паралелно. Не само са изтърбушили системата, но и са потрошили целия хардуер, който са намерили.
!Ксабу влезе в кухнята, държеше нещо в ръце. Рени вдигна поглед и пулсът й се ускори.
— Това пък какво е?
— Намерих го, като излизах. Заклещено между една лабораторна маса и стената. Нищо не му разбирам.
Рени сграбчи листа и го изглади. Собственото й име, Ирене, беше изписано най-отгоре на страницата. Отдолу с неравния почерк на Сюзън, който не можеше да бъде сбъркан с никой друг, бяха написани думите Атаско и Палео М.
— Нищо не ми говори — обади се тя след малко. — Може да е било там от месеци, а може да се отнася и за съвсем друга Ирене. Ще проверим. Все пак е нещо.
Бележката беше загадка и за Джеремая. Рени се поуспокои.
!Ксабу седна. Лицето му беше сериозно.
— На минаване отново видях картината във всекидневната — заговори той. — Скалната рисунка.
Той се втренчи в чашата пред себе си. Известно време всички мълчаха. На Рени й хрумна, че отстрани сигурно изглеждат като спиритисти на сеанс.
— Много съжалявам — внезапно продължи той.
— За какво?
— Боя се, че накарах доктор Ван Блийк да се почувства неудобно заради картината на стената. Тя беше добър човек. Мисля, че я ценеше заради значението й, макар и да не беше произведение на нейния народ.
— Беше толкова добра… — Джеремая подсмръкна ядосано, изтри очите си със салфетка и избърса носа си.