Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Рени тъкмо заспиваше, когато комуникаторът избръмча. Затърси го пипнешком още недосъбудена, но разтревожена — едва ли я търсеха за нещо добро към полунощ. Баща й изсумтя и се претърколи в другия край на леглото, мърморейки нещо насън.
— Ало? Кой се обажда?
— Аз съм Мартин Дерубен — произнесено като Дейруу-бан. — Защо се опитвате да ме намерите?
Говореше английски с акцент, гласът й беше плътен и уверен — като на нощен радиоводещ.
— Аз не… такова… — Рени се надигна. Разблокира екрана, но той си остана черен — отсрещната страна беше избрала да запази своето инкогнито. Рени понамали звука, за да не събуди баща си. — Съжалявам, ако ви се струва, че…
И млъкна. Мъчеше се да събере мислите си. Нямаше представа доколко Сюзън беше познавала тази жена, нито доколко би могла да й се довери.
— Натъкнах се на името ви покрай една приятелка. Помислих си, че бихте могли да ми помогнете… исках да се свържа с вас по… по една моя семейна работа.
Тази жена беше успяла да проследи запитванията й, така че едва ли имаше смисъл да прикрива самоличността си.
— Казвам се Ирене Сулавейо. Не става въпрос за някакъв бизнес или нещо подобно. Не се опитвам да ви докарам неприятности или да ви безпокоя.
Протегна ръка да си вземе цигара. Последва дълго мълчание. В мрака то изглеждаше дори още по-дълго.
— Коя приятелка?
— Какво…?
— Коя приятелка ви е дала името ми?
— Доктор Сюзън ван Блийк.
— Тя ви е казала да ми се обадите?
В гласа на жената прозвучаха изненада и гняв.
— Не точно. Вижте, съжалявам, но не ми е удобно да говоря за това по телефона с непознат човек. Не може ли да се срещнем някъде? Някъде, където и двете ще се чувстваме в безопасност?
Жената рязко се разсмя — гърлен, дори дрезгав смях. „Още една пушачка“ — предположи Рени.
— Някъде между Дърбан и Тулуза? Аз съм във Франция, госпожо Сулавейо.
— О…
— Но мога да ви гарантирам, че точно в този момент, като изключим няколко правителствени и военни кабинети, в цяла Южна Африка няма по-сигурна телефонна линия от тази. А сега какво искате да кажете с това, че доктор Ван Блийк ви е казала да ми се обадите, но не точно? Вероятно трябва да попитам първо нея.
Рени се слиса за миг, после осъзна, че жената не знаеше какво се е случило или се преструваше, че не знае.
— Сюзън ван Блийк е мъртва.
Няколко дълги секунди изминаха в мълчание.
— Мъртва? — тихо попита жената. Ако тази Мартин се преструваше на изненадана, тя бе много надарена актриса.
Рени извади още една цигара от пакета и обясни какво се е случило, без да споменава по какъв начин е замесена във всичко това. Беше много странно — да седиш в тъмното и да разказваш историята на някаква непозната жена във Франция.
„На жена, която твърди, че е във Франция — поправи се Рени. — А и кой казва, че е жена?“ Беше й трудно да свикне с тази стратегия на „плаща и кинжала“, но човек не трябваше да приема нищо по мрежата за чиста монета.
— Много-много тъжно ми е да чуя това — каза жената. — Но то все още не обяснява какво точно очаквате от мен.
— Както казах, притеснявам се да говоря по телефона. — Рени се замисли. Ако жената наистина се намираше в Европа, то трябваше да се примири, че ще разговарят по телефона. — Но предполагам, че нямам друг избор. Случайно да ви говори нещо името Боливар Атаско или една книга със заглавие…?
— Чакайте. — Чу се някакво изпращяване. — Преди да продължа разговора с вас, трябва да направя някои запитвания.
Рени се стресна от внезапната промяна.
— Какво означава това?
— Означава, че и аз не мога да си позволя да ви се доверявам изцяло, entendu? Ho ако наистина сте жената, за която се представяте, ще си поговорим отново.
— За която се представям ли? Какво, по дяволите, значи това?
Жената безшумно беше прекъснала връзката.
Рени остави комуникатора си, отпусна се назад и позволи на уморените си очи да се затворят. Коя беше тази жена? Имаше ли всъщност някакъв шанс да помогне или това щеше да се окаже просто някаква странна и случайна връзка, нещо като сбъркан номер?
Книга, тайнствена непозната — още информация, но нищо конкретно.
„Въртя се в омагьосан кръг. — Умората я теглеше като своенравно дете. — Само отломки, откъслеци — и нищо друго. Но трябва да продължа. Няма кой друг да го направи освен аз.“
Успя да поспи — трябваше да поспи, — но знаеше, че няма да се събуди отпочинала.
ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
ГОСПОДАРЯТ СЕТ
МРЕЖА/РЕЛИГИЯ: Сблъсък разклаща основите на исляма.
(Картина: правоверни се молят в Риад.)
Диктор: Отцепническата мюсюлманска секта, нарекла се „Сурушин“ на името на духовния си баща Абдул Карим Суруш, беше забранена в Свободната червеноморска държава — последната ислямска страна, предприела действия срещу групата, в която мюсюлманите традиционалисти виждат заплаха. Не е ясно дали тази забрана ще попречи на сурушините да идват на поклонение в Мека и мнозина се боят, че това решение ще раздели ислямския свят.