Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Прекалено добра. Не заслужаваше такова нещо. Трябва да намерят тия хора и да ги обесят — точно както са правили едно време.
— Все пак тя успя да ни каже нещо важно — обади се Рени. — И може би именно тя ни е оставила тази бележка. Ще направим всичко възможно да разберем какво е открила. И ако то ни отведе до хората, които са сторили това… — Тя млъкна, щом се сети за бруталното съвършенство на разрухата долу. — Ще направя всичко, което мога — всичко, за да ги дам в ръцете на правосъдието.
— Правосъдие. — Дако произнесе думата така, сякаш имаше гаден вкус. — Кога ли някой в тази страна е получавал правосъдие?
— Е, нека разсъдим трезво. Тя беше богата и бяла, Джеремая. Ако властите някога успеят да разкрият нечие убийство, то ще е тъкмо нейното.
Джеремая изсумтя — Рени не можа да разбере дали в знак на недоверие или на съгласие.
Допиха чая си, докато Джеремая им обясняваше какво трябва да се приготви за панихидата и колко много от работата е оставена на него. Щели да долетят някакви племенник и племенница от Америка и Джеремая от опит знаел, че ще го отпратят, без да му кажат и едно „благодаря“. Огорчението му беше понятно, ала потискащо. Рени изяде няколко бисквити по-скоро от учтивост, отколкото от глад, и двамата с !Ксабу станаха.
— Благодаря ти, че ни позволи да разгледаме лабораторията — каза тя. — Щях да се чувствам ужасно, ако поне не бяхме опитали.
Джеремая сви рамене.
— Никой няма да бъде наказан. Не и така, както заслужават. И никой няма да скърби така за нея, както аз.
Нещо се мерна в паметта на Рени.
— Чакай, Джеремая. Сюзън спомена за някаква приятелка на име Мартин, учен изследовател. Не си спомням второто й име — Дейру… май така започваше.
Дако поклати глава.
— Не ми е познато.
— Знам, че системата на къщата е прочистена, но няма ли къде да проверим? Не си ли е водила дневник по старомодния начин — някакъв бележник каквото и да е на хартия?
Джеремая понечи отново да поклати глава, но се спря.
— В къщата имаме счетоводна книга. Докторката вечно се притесняваше, че може да има проблеми с данъците и затова дублирахме всичко.
И той изскочи от стаята. По походката си личеше колко се радва, че и той може да направи нещо.
Рени и !Ксабу отпиваха от студения чай — твърде уморени, за да разговарят. След десетина минути Джеремая нахлу в стаята с папка в кожена подвързия.
— Има едно дребно плащане отпреди три години за „изследователска работа“, както пише, на някоя си Мартин Дерубен. — Той посочи името. — Не би ли могла да е тя?
Рени кимна.
— Звучи ми точно както го каза. Някакъв адрес в мрежата или телефон?
— Не. Само името и изплатената сума.
— Е… все пак е някакво начало.
Рени напипа сгънатото листче, където сега беше изписано и името на изследователката.
„Откъслеци — помисли си тя. — Само отломки — гласове в тъмното, объркващи образи, недочути имена. Само с това разполагаме.“ Тя въздъхна. Джеремая караше колата по дългия път сред тъмнината на хълмовете. Тук-там светлинките сред дърветата издаваха къде се намира някоя от другите изолирани крепости на Клуф — светлината, както винаги, беше проява на храброст пред всепоглъщащия, плашещ мрак.
Храброст? Или пък невежество?
„Откъслеци. — Тя опря чело на хладното стъкло. !Ксабу беше затворил очи. — Предполагам, че с друго няма и да се сдобием.“
Рени приседна на ръба на леглото и започна да суши косата си, доволна, че за миг е останала сама. Беше чакала дълго на опашка за общия душ, а нямаше настроение за клюкарски разговори и след двайсетминутно чакане бе закопняла за малко самота.
Докато размотаваше тюрбана, който си беше направила от хавлиената кърпа, тя прегледа съобщенията. Някой от политехниката се беше обадил да й каже, че на другия ден я викат в кабинета на ректора, което изобщо не звучеше добре. Пусна програмата да потърси двете имена, записани на листчето. Колкото повече си мислеше за това, толкова повече се чудеше защо доктор Ван Блийк, прекарала целия си живот в занимания с информационна обработка, ще си запише нещо на листче, вместо просто да остави устно съобщение на домашната си система. Може би откритието на !Ксабу беше по-важно, отколкото бе предположила в началото.
Устройството бързо успя да намери връзка между „Атаско“ и „Палео М“ — книга, излязла преди двайсет години, чието трето преработено издание носеше заглавието „Палеолитна Мезоамерика“, написана от мъж на име Боливар Атаско. Първият преглед на южноафриканските указатели за името на приятелката на Сюзън не беше толкова успешно и затова Рени пусна проверка по целия свят на включените в мрежата адресни указатели за името Дерубен или близко до него. После се върна към книгата на Атаско.