Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Стомахът на Рени се сви, но все пак не беше толкова зле, колкото очакваше.
— Дел Рей и Доли? Моля, моля. Предполагам, че не излизате често.
— Не се заяждай. Ако я видиш, ще ти хареса.
— Сигурно. — Идеята, а всъщност и целият разговор, беше започнал да я изморява. — Виж, доведи я и нея, ако искаш — това не е отчаян опит на отблъсната любовница да те прелъсти отново.
— Рени! — Възмущението му изглеждаше искрено. — Това е глупаво. Ако мога, ще ти помогна. Кажи ми какво да направя. Къде да се видим?
— Какво ще кажеш за някое местенце по „Голдън майл“ след работа?
На връщане ще пътува дълго с автобуса, но поне ще моли за услуга в приятна обстановка.
Дел Рей назова името на някакъв бар достатъчно бързо, за да се сети тя, че е редовен клиент там, и изпрати поздрави на баща й и Стивън. Май очакваше да научи нещо за тях — нейната част от обмена на информация, — но Рени не можеше да му каже кой знае какво, без да засегне темата. Тя приключи разговора толкова бързо, колкото позволяваше доброто възпитание, и прекъсна връзката.
„Изглежда опитомен — осъзна тя. Не беше само заради костюма и подстрижката. Онази искрица лудост у него беше изчезнала — или поне я прикриваше много добре. — И с мене ли е станало същото? Дали и той не си е помислил: «Боже, в каква скучна малка учителка се е превърнала!»“
Изправи се, смачка цигарата, която бе изгоряла недопушена, и запали нова. „Ще видим. — По някакъв извратен начин се чувстваше почти горда със странните си, изключителни проблеми. — Кога ли за последен път някой международен заговор на дебелаци и индуски божества е подпалвал къщата на Дел Рей и на милата му женичка Доли?“
!Ксабу се върна след няколко минути, ала тя продължи да се киска още известно време. Знаеше, че е на ръба на истерията, но беше далеч по-добре, отколкото да реве.
Дел Рей внимателно огледа !Ксабу. Струваше си да преживее конфуза от срещата с него само за да го види как се мъчи да си представи кой всъщност е този бушмен и какво е мястото му в живота на Рени.
— Приятно ми е! — каза той и стисна ръката на малкия мъж с достойна за възхищение искреност.
— Дел Рей е заместник-министър на комуникациите в ООН — обясни тя, макар вече да го беше казала на !Ксабу по пътя към бара.
Беше доволна, че доведе приятеля си — с него не се чувстваше зарязаното гадже, което моли за услуга.
— Той е много важна личност.
Дел Рей се намръщи и реши да се застрахова, ако го иронизират:
— Всъщност далеч не толкова важна. Правя кариера наистина, но още съм на ранен етап.
!Ксабу, който не притежаваше рефлексите на градската средна класа за поддържане на учтив разговор, просто кимна, облегна се на дебелата тапицирана облегалка в сепарето и се загледа в старинните (сигурно имитация) свещници и в тежката дървена ламперия.
Рени гледаше с какво небрежно собственическо отношение Дел Рей вика една сервитьорка. През миналия век този бар сигурно е бил запазена територия за белите бизнесмени — място, където той, Рени и !Ксабу щяха да бъдат заведени под общата графа „кафърите“ или „проблема с чернокожите“, ала сега Дел Рей и други черни юпита се разполагаха царствено в обстановка от времето на колониалната империя. „Това поне се е променило“ — помисли си тя. В залата седяха доста бели мъже в костюми, както и няколко бели жени, но те бяха просто част от клиентелата, защото имаше и чернокожи, и азиатци. Тук поне се беше установило някакво истинско равенство, макар и равенство в богатството и влиянието. Сега врагът нямаше цвят, по който да се отличава — единственият му опознавателен знак беше недоволстващата бедност.
!Ксабу си поръча бира, Рени поиска чаша вино.
— Само едно питие — каза тя. — После бих искала да се поразходим.
Дел Рей въпросително повдигна вежди. Докато донесат напитките, той продължи да поддържа неангажиращ разговор, ала зад думите му се долавяше неясна тревога, сякаш подозираше, че всеки момент Рени би могла да му сервира някоя неприятна изненада. Тя засегна главната тема — разказа му за състоянието на Стивън, а после и за пожара, без да намеква какво би могло да свързва двете неща.
— Рени, това е ужасно! Толкова съжалявам! — завъртя той глава. — Имаш ли нужда от нещо — да ти помогна да си намериш квартира, пари?
Тя поклати глава и изпи остатъка от виното.
— Не, благодаря. Много мило, че попита. Сега можем ли да се поразходим?
Той кимна объркано и плати сметката. !Ксабу, който бе изпил бирата си в мълчание, ги последва навън.
— Да се разходим по кея — предложи Рени. Усещаше, че Дел Рей започва да се дразни, но той наистина бе станал политик. Ако беше онзи студент, щеше гневно да настоява за отговори, щеше да иска да знае защо си губи времето. Рени реши, че все пак в някои отношения одобрява промяната в него. Стигнаха до края на кея. Бяха сами, ако не се смятат неколцината рибари и шумът на прибоя. Тя ги поведе към една пейка.