Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Сигурно ще ме помислиш за луда — обърна се тя към него, — но се притеснявах да говоря в бара. Тук едва ли ще ни подслушва някой.
Той сви рамене.
— Не те мисля за луда. — Но тонът му не беше съвсем уверен.
— Някой ден може и да се радваш, че се опитвам да пазя тайна. Не че горя от желание да се запозная с жена ти, Дел Рей, ала не искам да й се случи нещо лошо, а май съм се забъркала с хора, които не се церемонят много.
Той присви очи.
— Защо просто не ми разкажеш?
Тя започна от самото начало — описа всичко в общи линии и с престорена нехайност прескочи няколкото случая, в които беше злоупотребила с положението си в политехниката или бе нарушила правилата за комуникациите на ООН. От време на време се объщаше към !Ксабу и той подкрепяше думите й, макар и някак разсеяно. Рени нямаше време да се замисли за настроението му, но все пак за момент се зачуди на какво ли се дължи то.
Дел Рей я прекъсваше само за да зададе уточняващи въпроси. Изглежда, беше му интересно какво става в „При господин Дж.“, но когато тя му разказа за подозренията си към клуба, той само поклати безизразно глава.
Щом му разправи за последните събития, за пожара в своя блок и за убийството на Сюзън, той не реагира веднага, а още известно време гледаше една чайка, кацнала на парапета.
— Не знам какво да кажа. Всичко това е… невероятно.
— Какво означава това? — В очите й проблесна гняв. — Невероятно смахнато или дотолкова невероятно, че би направил, каквото можеш, за да ми помогнеш?
— Аз…, ами просто не знам. Трябва да си изясня много неща. — Той се вгледа в нея — може би се опитваше да прецени доколко добре я познава след всичките тези години. — Не съм и съвсем наясно какво точно искаш от мене. Не съм нито в охраната, нито в полицията на ООН-комуникациите. Отговарям за бизнесконтактите, Рени. Помагам на веригите от магазини да съгласуват охранителните си системи с изискванията на ООН. Нямам понятие от нещата, за които ми говориш.
— По дяволите, Дел Рей, ти си част от политбюрото, както му викахме — вътрешен човек си! Сигурно можеш да направиш нещо, ако ще и само да ми помогнеш да се сдобия с информация. Могат ли изобщо тези хора да бъдат разследвани? Дали и някой друг освен мене е имал подобни смахнати преживелици с тази корпорация „Щастливи фокуснически новости“? Кои са те? Трябва да получа отговор от някой, на когото вярвам. Страх ме е, Дел Рей.
Той се намръщи.
— Разбира се, че ще направя, каквото мога…
— Освен това мисля, че трябва да се вмъкна в Дървесната къща.
— Дървесната къща ли? Защо, за Бога?
Тя се замисли дали да не му разкаже за предсмъртното послание на Сюзън, но се отказа. Последните мъчителни думи на Сюзън бяха известни само на нея, на !Ксабу и на Джеремая Дако. Щеше да ги запази в тайна още известно време.
— Просто съм длъжна да вляза там. Можеш ли да ми помогнеш?
— Рени, аз не можах да се промъкна в Дървесната къща като студент, когато бях неуморим хакер и пушех хашиш — усмихна се той със самоирония. — Мислиш ли, че мога да го направя сега, когато съм част от системата на ООН-комуникациите? Според тях врагът — това сме ние.
Сега беше неин ред да се намръщи.
— Не е лесно. Знаеш, че не бих те помолила, ако наистина, ама наистина нямах нужда от помощ. — Клепачите й потрепнаха. — По дяволите, Дел Рей, братчето ми… то е…
Тя млъкна — не желаеше да навлиза в тази опасна тема. По-скоро би умряла, отколкото да се разплаче пред него.
Той се изправи, после посегна и хвана ръката й. Все още беше много красив.
— Ще проверя, Рени. Наистина. Ще видя какво мога да открия.
— Внимавай. Дори и да ме мислиш за луда, просто си кажи, че не съм и ако ще правиш грешки, то, нека бъдат от предпазливост. Не върши глупости и не се набивай на очи.
— Ще ти се обадя в края на седмицата. — Той протегна ръка на !Ксабу. — Беше ми приятно да се запознаем.
Малкият мъж пое ръката му.
— Всичко, което ви разказа госпожа Сулавейо, е вярно — каза той сериозно. — Тези хора са лоши. Не ги подценявайте.
Дел Рей кимна леко нервно, после отново се обърна към Рени:
— Наистина съжалявам за Стивън, Поздрави баща си от мен.
Наведе се, целуна я по бузата и я притисна към себе си. После се обърна и тръгна по кея.
Рени го гледаше как се отдалечава.
— Когато се разделихме — обади се тя най-сетне, — не можех да си представя как ще живея без него.