Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Кралят поклати глава, изглеждаше обезсърчен.
— Защо ще идват да ни подкрепят, щом ние не им помогнахме? Ние ги предадохме, Бремен.
— Имали сте причина.
— Вероятно. Но вече не съм толкова сигурен. Знаеш ли за смъртта на Куртан Балиндарох? И за смъртта на цялото му семейство?
— Казаха ми.
— Направихме каквото можахме. Тей и аз. Но Върховният съвет не искаше да предприеме нищо без крал, който да ги води. Затова се отказахме от усилията си да помогнем на джуджетата и тръгнахме да търсим Черния елфически камък. — Той замълча за миг. — Сега вече се съмнявам в мъдростта на избора ни.
Друидът се облегна назад, а тъмните му очи искряха.
— Черният камък у теб ли е?
Кралят кимна.
— Скрит е на сигурно място и чака пристигането ти. Не исках да си имам повече работа с него. Видях какво може да направи. Разбрах колко е опасен. Единственото, което ми носи някакво успокоение в цялата тази история, е, че Камъкът може да ни помогне да унищожим Господаря на Магията и неговите изчадия.
Бремен поклати глава.
— Не, Джърл. Черният камък няма да послужи за тази цел.
Думите бяха резки и смразяващи. Кръвта нахлу в лицето на краля, гърлото му се сви от гняв.
— Искаш да ми кажеш, че Тей е умрял за нищо? Това ли искаш да ми кажеш?
— Не се ядосвай на мен. Не аз определям правилата в тази игра. Аз също съм пионка в ръцете на съдбата. Черният камък на елфите не е оръжие, което може да унищожи Господаря на Магията. Знам, че ти е трудно да повярваш, но е така. Той е мощно оръжие, но покварява онези, които го използват. Заразява ги със същата мощ, която искат да победят. Господаря на Магията е толкова пропит със зло, че всеки опит да се обърне срещу него Черния камък ще доведе до унищожаването на приносителя му.
— Тогава защо рискувахме толкова много, за да го намерим? — Кралят беше станал морав от гняв.
Думите на стареца прозвучаха кротко и убедително.
— Защото не можехме да позволим той да попадне в ръцете на Брона. Тогава Камъкът щеше да се превърне в оръжие, пред което нямаше да можем да устоим. И защото, кралю на елфите, той ни е нужен за нещо още по-важно. Когато всичко това свърши и Господаря на Магията вече го няма, Камъкът ще позволи на друидите да помагат на Земите, дори след моята смърт. Чрез него магията и знанието на друидите ще оцелеят.
Кралят се взираше безмълвно в него, все още неразбиращ. Тихо почукване на вратата отвлече вниманието им. Джърл примигна, после извика ядно:
— Кой е?
Вратата се отвори и влезе Прейа Старли. Тя не изглеждаше никак смутена, че ги е прекъснала. Хвърли поглед към Бремен, после към Джърл.
— Бих искала да отведа момчето при Дворцовата стража, за да се нахрани и да си почине. Изтощено е. Не е нужно да пази повече. Аз ще се погрижа никой да не ви безпокои. — Тя отново извърна очи към Бремен. — Добре дошъл в Арборлон.
Старецът стана и леко се поклони.
— Милейди Прейа.
Тя се усмихна в отговор.
— Не, за теб съм само Прейа. — После лицето й леко помръкна. — Значи знаеш какво се случи?
— Че Джърл е крал, а ти негова кралица? Първо това научих, щом влязох в града. Всички говорят за вас. Вие двамата сте благословени, Прейа. Ще бъдете опора един за друг и за своя народ. Тази новина ме направи щастлив.
Очите й грейнаха.
— Много си любезен. Надявам се, че ти ще бъдеш наша опора в това, което предстои. Сега моля да ме извиниш. Ще взема момчето с мен. Не се тревожи за него. Вече станахме приятели.
Тя излезе и затвори вратата след себе си. Бремен отново се обърна към краля.
— Голям късмет имаш с нея — каза тихо той. — Надявам се, осъзнаваш това.
Джърл Шанара се беше замислил за друго време, не тъй далече в миналото, когато бе изправен пред възможността да я изгуби. Все още го преследваше мисълта, че толкова е грешил в отношението си към нея. Тей и Прейа, най-близките му хора на света: беше разбирал и двамата погрешно, не бе успял да ги опознае така, както трябваше, и бе получил урок по начин, който не можеше да забрави.
В стаята отново стана тихо, здрачът изпълни ъглите със сенки, чуваше се дъждът навън. Кралят се изправи и отново запали лампите, които вятърът беше изгасил. Мракът се разпръсна. Старецът го гледаше, без да говори, и чакаше.
Джърл седна отново, някак неловко. Челото му се набразди, щом срещна острия поглед на Бремен.
— Точно си мислех колко е важно да не приемаме нищо за даденост. Трябваше да имам това предвид в историята с Черния камък. Но ми беше невъзможно да понеса смъртта на Тей, без да мисля, че той е загинал за добра кауза. Погрешно предположих, че целта е унищожаването на Господаря на Магията. Трудно ми е да приема, че е загинал в името на нещо друго.