Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Трудно е да приемем, че изобщо е мъртъв — каза тихо Бремен. — Но той жертва живота си за кауза, която, макар да не е свързана с унищожаването на Господаря на Магията, е не по-малко важна или значима само защото ти си смятал, че Камъкът има друго предназначение. Тей щеше да разбере това, ако беше тук. Като крал, ти също трябва да го сториш.
Усмивката на Джърл беше сардонична и изпълнена с болка.
— Все още съм нов в този занаят. Не съм искал да ставам крал.
— В това няма нищо лошо — сви рамене друидът. — Амбицията не е от онези черти на характера, които биха ти помогнали в борбата срещу Брона.
— А какво ще ми помогне тогава? Разкажи ми за меча. — Нетърпението на краля надделя над гнева и обезсърчението му: — Северната армия настъпва срещу нас. На два дни път от Рен са. Трябва да ги задържим там или сме загубени. Но за да имаме някакъв реален шанс, трябва да разполагам с оръжие, срещу което Господаря на Магията няма да може да устои. Ти казваш, че ми носиш такова. Каква е тайната му? Какво може да прави?
И той зачака и се взря в друида с пламнало лице. Бремен не помръдна, задържайки погледа му, не каза нищо. После стана, отиде до масата с картите, взе платнения вързоп и го подаде на краля.
— Сега това е твое. Отвори го.
Джърл Шанара го послуша, развърза вървите и започна внимателно да развива платното. Когато приключи, държеше в ръце меч в ножница. Оръжието беше необикновено дълго и голямо, но леко и съвършено изваяно. В края на дръжката имаше изображение на ръка, държаща горяща факла. Кралят измъкна острието от ножницата, удивявайки се на гладката му, превъзходна повърхност, на усещането, което предизвикваше — сякаш наистина бе направено за него. Изучава го мълчаливо известно време. Пламъкът от факлата пълзеше нагоре към върха на острието и в сумрака на кабинета, той почти успя да си представи, че изображението сияе със собствена светлина. Вдигна меча пред себе си, пробвайки тежестта и баланса му. Металът проблясваше на светлината на; лампите, жив и търсещ.
Кралят погледна към Бремен и бавно кимна.
— Това е удивително оръжие — каза той тихо.
— Той е нещо повече от това, което си мислиш, Джърл, и същевременно много по-малко — отговори старецът бързо. — Затова слушай внимателно какво ще ти кажа. Тази информация е предназначена само за теб. Можеш да я споделиш единствено с Прейа, и то ако сметнеш, че се налага. От това може да зависи много. Трябва да имам думата ти.
Кралят се поколеба, погледна към меча и кимна.
— Имаш я.
Друидът се приближи много близо до него и сниши глас.
— С приемането на този меч, той става твой. Но трябва да знаеш неговата история и предназначението му, за да ти послужи добре. Ще започна с историята му. — Той замълча за миг, подбирайки внимателно думите си. — Мечът беше изкован от най-изкусния ковач в Южната земя, по формула, запазена от стария свят. Закален е с огън и магия. Изработен е от сплав, която го прави едновременно здрав и лек. Той няма да се счупи в битка, без значение дали е изправен пред метал или заклинание. Ще издържи на всяко изпитание. Наситен е с друидска магия. В метала му е вградена цялата мощ на всички съществували някога друиди — на всички преминали някога през Паранор. След като беше изкован, аз го занесох при Адския рог и призовах духовете от отвъдното. Те се появиха, преминаха пред мен един по един и докоснаха острието. По време на създаването му в дръжката му беше вграден Ейлт Друин, медальонът на канцеларията на Върховните друиди, символът на тяхната мощ. Ти сам го видя. Ръка, държаща горяща факла. Духовете на мъртвите се явиха заради него, за да го наситят с последното, останало от земната им мощ, с всичко, което бяха успели да отнесат със себе си в смъртта.
— Сега стигаме до предназначението на меча. Той е съвършено изработено оръжие с невероятна сила и издръжливост — но това само по себе си не е достатъчно да го направи способно да унищожи Господаря на Магията. Мечът не е предназначен да бъде използван като останалите оръжия. Не че не може, даже сигурно ще се наложи. Но той не беше изкован само заради остротата му и здравината на метала, а заради силата на магията, която почива в него. А точно тази магия, кралю на елфите, ще допринесе за победата ти, когато се изправиш срещу изчадието Брона.
Той си пое дълбоко дъх, като че се бе изморил да говори. На слабата светлина по набразденото му лице личеше умора и болка.
— Силата на този меч, Джърл, е истината. Чисто и просто истината. Цялата и неопетнена истина. Истината, оголена от всички измами, лъжи и фалшиви фасади, за да може онзи, към когото е насочена магията на меча да бъде разкрит изцяло. Това е мощно оръжие, срещу което Брона няма да може да устои, защото той е обвит със същите тези лъжи, притворство и фалш и точно те изграждат плътта на неговата мощ. Той оцелява, като пази истината за себе си дълбоко скрита. Принуди го да се изправи срещу нея, и ще бъде обречен.