Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Най-сетне си мой!
Макрос извика:
— Никога!
И вдигна ръце високо над главата си, и за един много кратък миг на мястото на простичко облечения чародей, в неговия познат груботъкан кафяв халат с колан от конопено въже, с овързаните до коленете му сандали и с простата дъбова тояжка се изстъпи същество с неизмерима мъдрост и сила, богоподобно същество на неведома мистерия. То замахна с жезъл от бяла слонова кост, който се появи от въздуха, докосна демонския крал — и блесна ослепителна мълния от бяла светлина, която изпълни затварящия се прозорец. И заедно със смъртния вик на демонския крал, изцеден от гняв и сила и превърнал се вече в ридаеща твар, съсипана от ужас и болка, триумфално чувство за победа обля Пъг и Миранда.
Пъг не разбра как го разбра, но в този миг усети присъствието на Сариг — Макрос сякаш се пресегна през пространството и времето и се съедини със своя бог.
И тогава разломът се затвори и Пъг каза:
— Сега!
С последната останала му сила той се промуши през самата тъкан на вселенската пустош и измъкна двамата с Миранда обратно в залата на сааурците в Цибул.
За кратък миг станаха свидетели на края на битката на Ханам с Тугор. Двамата лежаха на пода толкова изнемощели, че никой не можеше нито да надвие другия, нито да се измъкне. Щом стана ясно, че никой няма да оцелее, останалите демони скочиха върху двамата и почнаха да им късат крайниците.
Пъг си спомни обещанието, извади стъкленицата с душата и я тресна в камъните.
Достигна го кратка мисъл: „Благодаря ти!“ — и веднага изчезна.
Миранда беше зашеметена от преживяното и Пъг трябваше почти насила да я тикне в разлома към Мидкемия.
От другата страна, в пантатийските мини под планините Ратх’Ггари, Миранда се смъкна на пода и опря гръб в студената скала.
Пъг седна до нея и рече:
— Имаме само миг. Трябва да затворим и този разлом.
— Как?
— Този не е като първия. Този трябва да се затвори както се зашива рана.
Поседя още малко и вдиша дълбоко. Махна с ръце и от пръстите му блъвнаха тънки енергии и запълзяха като змийчета към разлома. Понесоха се около краищата му, и докато силите на Миранда се възвръщаха заедно с топлината, тя видя как енергиите на Пъг оформят дантелена плетеница около ръбчетата на разлома.
После Пъг смени заклинанието и свързващите енергии, които бе пуснал по краищата на разлома, почнаха да се стягат. Миранда погледа около минута и кимна:
— Разбрах.
Събираше силите си и гледаше с възхита как разломът бавно се затваря. Докато си отдъхваше така, обмисли онова, на което току-що бе станала свидетел. Съвсем за кратко бе познавала баща си, след като повечето й живот бе минал в това да го търси през легендите. Той не беше я навестявал, откакто навърши шестнайсет или седемнайсет, не помнеше точно, и през по-голямата част от живота си тя бе изпитвала към него само презрение.
Но след като разбра за участието на майка си в отнемането на живота на стотици хиляди същества, тя преоцени ролята на баща си. Откриваше, че макар и в напреднала възраст, в някои отношения продължава да се държи като дете.
Помисли, че сигурно би започнала да харесва баща си, може би дори да го заобича някой ден, но този ден вече никога нямаше да дойде. Виж, за това изпита съжаление.
Но загубата на неговия живот, сравнена с хилядите смърти, които вече бе видяла, бяха несравними неща; сигурно някой ден щеше да го оплаче, или поне да оплаче една загубена възможност. По-късно, когато щеше да има време. Ако го имаше.
Изведнъж от другата страна на разлома се появи лице, което приличаше на кравешки череп с изпъната върху него черна козина и увенчано с дълги еленови рога. Вместо очи на това лице горяха въглени — и тези въглени огледаха двамата човеци.
С весел вой демонът, явно окончателният победител в касапницата, току-що приключила в огромната зала в Цибул, натъпкан с невъобразима грамада плюскане, понечи да скочи през разлома.
— Спри го! — извика Пъг и Миранда замахна с цялата си останала й сила. Беше достатъчна, за да събори демона в другия свят и да го зашемети.
Миранда едва не припадна от усилието и рече с дрезгав глас:
— Побързай. Нищо не ми остана.
Пъг се съсредоточи до краен предел в затварянето на разлома. Миранда видя, че колкото по-малък става разломът, толкова по-бързо се затваря.
И тогава демонът се върна, но този път подходи предпазливо. Направи лъжливо движение към разлома, после бързо се дръпна, сниши се и за миг спря.
След като от страна на Миранда не последва атака, съществото се опита да се изкатери, също като човек, който се катери през прозорец.
Най-напред си провря главата, после едната ръка. Протегна я към Пъг, но разбра, че не може да го стигне. Обърна се на една страна и почна да провира единия си крак, но големите му крила се оказаха пречка. Демонът помръдна и опита под друг ъгъл, без да забелязва, че отверстието с всяка секунда се затваря.