Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Добре, ще се постарая да сведа съобщителния трафик до минимум. — Ерик се усмихна. — Жалко само, че нямам повече като тебе.
— Опитваме се да сме полезни.
— Повече от полезни — каза Ерик. — Може да се окажете съдбоносни.
— Благодаря — каза магьосникът. — Готов съм да помогна с каквото мога.
Ерик зачака и когато врагът взе да се групира долу, неволно се учуди на глас.
— Ама какво е това?
— Капитане? — попита магьосникът.
— Просто съм любопитен. Уж се групират за щурм, но изглежда лошо координиран.
— По какво разбрахте?
— Тази армия срещу нас е съставена главно от наемници: добри бойци поотделно, но нямат почти никакво умение в мащабни сражения — обясни Ерик. — Използват ги да надвиват който им се изпречи на пътя главно с по-голямата си численост. — Той посочи надолу към едно малко петно униформени мъже с развети над главите им зелени знамена. — Само това е останало от редовната армия на Махарта, която им се предаде почти непокътната след падането на града. Единствената обучена тежка пехота, с която разполагат. Пешаците са хора, чиито коне или са капнали от умора, или са измрели по пътя. Не стават за нищо, освен да се изсипят, ако се отвори пробив. — Ерик потърка порасналата си за четири дни четина.
— Мисля, че разбирам, но може и да греша. Да не искате да кажете, че е трябвало да разположат хората си в друг ред? — попита магьосникът.
— Да — каза Ерик. — Конницата им трябва да нападне през хълмистия терен, а тежката им пехота да се насочи към най-тежко защитения район на отбранителната линия. Останалата част от армията изглежда готова да щурмува право през откритата територия, където нашите катапулти и стрели ще ги пометат.
— Разбирам.
Ерик се ухили.
— Много си учтив. Ако аз бях от другата страна, щях да използвам конницата си в средата, за параван, и да осигуря прикриващ огън, а тежката си пехота щях да пратя да атакува малко по на север оттук. — Посочи един проблемен участък в отбранителната си линия, малка долчинка, за която не му бе стигнало време и материал да построи прилична защитна позиция. — Ако успеят да се промушат там, тогава тази сбирщина долу ще се излее и ще ни попилее.
— Да се надяваме, че няма да се сетят.
— А би трябвало — промълви Ерик. — Това, което не проумявам, е защо не се сещат. — Изведнъж каза: — Прати съобщение на Грейлок, ако можеш. Кажи му, че според мен това струпване тук вероятно е лъжлива маневра, за да ни накарат да съсредоточим усилията си, при което да извършат същинската си атака някъде на друго място по фронта.
Магьосникът се усмихна, въпреки че изглеждаше изтощен.
— Ще опитам.
Ерик не изчака да види дали магьосникът ще успее, а изпрати бегачи на север, юг и изток. След няколко минути магьосникът поклати глава и каза:
— Съжалявам, но просто не мога да съсредоточа волята си повече.
— Ти се справи добре. Утре се изтегляме. Мисля, че ще е разумно да тръгнеш към следващата защитна позиция на изток. Ако тръгнеш сега, до привечер би трябвало да стигнеш лагера. Кажи на интенданта, че съм те упълномощил да получиш кон.
— Не мога да яздя, капитане.
Ерик го погледна.
— А някакво магическо средство за бързо придвижване?
— Не. Съжалявам.
В подножието на хълма засвириха тръби и Ерик каза:
— Тогава те съветвам да тръгнеш пеш и да стигнеш докъдето можеш. Ако не си близо до приятелски лагер, намери си подслон и се скатай. Някъде на заранта фургонът, возещ ранените, ще мине покрай теб; дай му знак и се качи. Ще им кажа да те вземат.
— Не може ли да остана?
Изсвири нова тръба и Ерик извади сабята.
— Не бих те съветвал. — Обърна му гръб и рече: — Хайде, ако обичаш.
Над главата му бръмна стрела, припрян изстрел от някой поизнервен долу. Ерик се озърна през рамо и видя как магьосникът драсва на изток с изненадващо подновени сили. Позволи си за миг да се изкиска на гледката, след което отново насочи вниманието си към предстоящото кръвопролитие.
— Е, добре — извика той. — Стрелци, вземете си мишените на прицел и чакайте моята заповед.
Познатият глас на сержант Харпър избоботи отзад:
— Капитан фон Даркмоор, вие се забравяте. Ако позволите, сър? — Обърна се и ревна: — Първият от вас, нехранимайковци такива, който стреля преди да дам знак, ще го накарам да изтича до долу и да си я прибере! Ясно?
Ерик отново се усмихна. Така и не му беше хванал цаката на изкуството да бъдеш истински груб сержант и беше доволен, че в частта му служат мъже като Харпър и Алфред.
А после врагът настъпи.
Ерик благослови тъмнината. Врагът се оттегляше по хълмистия склон, но беше оставил хората му разнебитени. Оказа се, че е сбъркал за маневрата. Единствената причина все още да се държи на позицията беше вражеската глупост. Бяха нападнали направо по хълма, най-напред през помитащия огън на кралските лъкометци, а след това под дъжда на късите копия, с които частите на Ерик тренираха още откакто той започна да служи при Калис. Стотици врагове бяха измрели за всяка нова крачка, а бяха стигнали едва до първия окоп.