Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Като не можа да премине, съществото се разгневи от безсилието си и се опита със сила да нахълта през разлома, и стремглавото му гмуркане го заклещи.
Пъг продължи да затваря разлома и натискът се усили.
Гневът на демона се превърна в паника, а после в болка и ужас. Разломът се затваряше и започна да го реже на две. Демонът зави и се замята.
Миранда си пое дъх, опита да прибави енергията си към тази на Пъг и усети, че разломът се затваря още по-бързо. Демонските викове отекнаха из пантатийските зали, закънтяха под скалните сводове и разтърсиха цялата планина.
Прах се посипа върху Миранда и Пъг, после демонът изведнъж се отпусна. Миг след това разломът се затвори и горната половина на демона падна в пещерата.
Миранда го погледна и рече:
— Успяхме ли?
И припадна.
— Да — каза Пъг и също рухна на пода в несвяст.
21.
Ескалация
Ерик наблюдаваше.
В полята под хълмовете кипеше мащабна мобилизация. Беше изкарал една седмица на относително спокойствие, но това спокойствие явно скоро щеше да свърши.
През последния месец успяваха донякъде да вкарат нашествениците в маршрута, който им бяха замислили. Идваха донесения за упорити боеве на север и юг, но отбранителните линии на Кралството бяха удържали и по двата фланга, докато центърът бавно отстъпваше, увличайки нашествениците след себе си.
На два пъти бяха близо до разгром и едва успяха да отстъпят, но на всяка нова позиция по пътя чакаха свежи резерви. Ерик все още беше далече от оптимизма за успеха на бойния план, но той малко по малко се приближаваше.
След бързото падане на Крондор си бяха възвърнали една седмица от изгубеното време; тук бяха задържали врага десет дни вместо седем. Сега трябваше да извършат забавяща акция в отстъпление, да задържат врага и да го накарат да помисли, че във Вилхелмсбърг ще му бъде оказана силна съпротива. Ако успееха да го принудят да бъде по-предпазлив, щяха да могат да се разположат където искат, когато боевете стигнат до Даркмоор. Всеки път когато Ерик се замислеше за плана врагът да бъде задържан от тази страна на планините, се чудеше дали няма да се окажат прокълнати с късна зима.
Едно от предимствата им беше пристигането на Робърт Д’Лийс, магьосник, владеещ няколко полезни заклинания.
Можеше да изпраща бързи съобщения по линията до друг магьосник, който стоеше при Грейлок, и можеше да предсказва какво ще е времето на следващия ден. Можеше също така да вижда разни неща по-добре от човек с наблюдателно стъкло, макар и за кратко; липсваше му опитът на Ерик да знае какво точно да гледа, но изглеждаше схватлив.
В отбраняващата се армия вече бяха пръснати и други магьосници, да помагат кой с каквото може. За това Ерик беше благодарен. Не разбираше защо змиежреците така очебийно отсъстваха. Рано или късно щяха да се намесят и тогава, надяваше се Ерик, кралските магьосници можеха да им противодействат поне донякъде.
Д’Лийс дойде при Ерик и рече:
— Генерал Грейлок иска да знае дали днес очакваме атака.
— Почти сигурно е — отвърна Ерик.
Огледа се. На север хълмовете бързо потъваха в мъглата на късния следобед. Навлизаха в хълмистите лозя и горички, които той познаваше от момче. За незапознатите теренът изглеждаше по-мек от ниските хълмове на запад, но всъщност не беше така. Неочакваните ридове и дерета можеха да хванат в капан врага и да забавят настъплението му. В трескавата си надежда да стане точно това, Ерик бе разположил най-опитните си войници по ключови места около този район. Щеше да предаде на капитан Субаи и неговите Първопроходци и хадатци — онова, което Грейлок нарече „Смесената крондорска част“ — да държат хората си извън него.
На юг бе хвърлил по-големия си контингент от свежи резерви, все още неизпитани в бой. На тях щеше да им е по-лесно заради терена, но пък бяха по-зле подготвени. Мнозина от тях бяха градски момчета, тренирали по-малко от два месеца и все още не помирисвали кръв.
— Предай на Грейлок да е готов да ме подкрепи на юг — каза Ерик. — Мисля, че северният ми фланг е стабилен.
Магьосникът затвори очи и челото му се набръчка съсредоточено; след малко той каза:
— Съобщението е прието. — След което седна, явно замаян.
— Добре ли си? — попита Ерик.
Магьосникът кимна.
— Просто не го правех повече от два пъти месечно. Веднъж или два пъти дневно ми идва множко.