Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Часът за изключване е 19:00 местно време, или след два и половина часа. Трябва да успеем да ги задържим в продължение на два часа. Това е нашият прозорец.
— Ще го направим — обеща Наоми.
— Но когато започне предаването, Ашфорд най-вероятно ще се опита да превземе това място. Еймъс и останалите от моята група, заедно с ваши доброволци, ще трябва да удържат позицията. Колкото повече от лошите впримчите в бой тук, толкова по-малко ще ни попречат да си върнем инженерния отсек. Но трябва да сте упорити и да не се отказвате. Провалим ли се, всичко ще свърши, преди да е започнало.
— Ще удържим — обеща Еймъс. Никой не изрази несъгласие.
— Овладеем ли инженерния, ще пратим една група да сложи белезници на, надявам се, изпадналите в безсъзнание хора на мостика и тогава корабът е наш. Изгасваме светлините, извънземните ни пускат и ние изчезваме оттук веднъж завинаги. Как ви звучи?
Бика повиши глас при последните думи, в очакване групата да прояви въодушевление, и хората го подкрепиха. Сетне всички взеха да се разотиват. Холдън стисна Наоми за здравото рамо и се приближи до Ана. Тя имаше объркан вид. Той дръпна към тях и Еймъс.
— Ана — рече Холдън. — Помниш ли Еймъс?
Тя се усмихна и кимна.
— Здравей, Еймъс.
— Как си, червенокоске?
— Еймъс ще остане тук да ви пази, теб и другите — обясни Холдън. — Ако ти трябва нещо, достатъчно е да му кажеш. Вярвай ми, че докато той е жив, нищо няма да ви попречи да изпълните задачата.
— Това е самата истина — рече напълно сериозно Еймъс. — Госпожо.
— Ей, момчета — провикна се някой от вратата. — Вижте какво ме е последвало дотук. Мога ли да ги задържа?
Холдън потупа Ана по рамото и изгледа многозначително Еймъс. „Пази я с цената на живота си“, каза му с поглед. Еймъс кимна. Изглеждаше леко обиден.
Той ги остави и забърза след Бика. Корин, новата заместничка на Бика, се облягаше на вратата с широка усмивка на уста.
— Влизайте, момчета — подкани тя и в помещението пристъпиха четирима марсианци с прически на военни. Те се спряха, изправени на пръсти, и огледаха присъстващите. Холдън познаваше и друг човек, който влизаше така в стая. Боби. Жалко, че сега не е тук с тях. Мъжът отпред му изглеждаше смътно познат.
— Сержант Вербински — позна го Бика след миг. — Каква изненада.
Холдън не можа да го разпознае без бронята. Изглеждаше ужасно едър.
— Сър — отвърна Вербински. — Чух, че ще влизате в бой, за да ни измъкнете оттук.
— Ами да, има нещо такова — потвърди усмихнато Бика.
— Каузата ми изглежда благородна — рече Вербински. — Трябват ли ви четирима скучаещи младежи?
— Аха — кимна Бика и на лицето му изгря усмивка. — Ще свършат работа.
44.
Ана
Бяха се провалили.
Ана гледаше енергичните мъже и жени в студиото, които си нагласяваха бронежилетките и броните, зареждаха оръжията, окачваха на коланите си гранати, и изпитваше тъга и отчаяние.
Веднъж един професор по история ѝ бе казал: „Насилието е това, към което прибягват хората, когато им се изчерпят идеите. То е атрактивно, защото е прост и пряк подход, и почти винаги присъства като възможност. Когато не можеш да измислиш подходящ отговор за аргумента на твоя опонент, най-лесно е да го праснеш в лицето“.
Бяха им свършили отговорите. И сега посягаха към най-простия пряк подход, към неизменно присъстващата възможност да застреляш този, който не е съгласен с теб. Мразеше дори мисълта за това.
Моника улови погледа ѝ от другия край на помещението и вдигна подканящо малък термос в кафе. Ана усмихнато отказа с жест.
— Да не си се побъркала? — попита Тили. Седеше на пода до нея, опряла гръб в стената, и се опитваше да не обръща внимание на ставащото. — Тази жена има единственото свястно кафе на целия кораб. — Тя помаха на Моника и посочи себе си.
— Трябваше да говоря повече с Кортес — въздъхна Ана.
— Животът е твърде кратък, скъпа моя, а Кортес е задник. Най-добре ще е, ако някой му тегли куршума, преди всичко това да приключи. — Тили прие с благодарност подадената от Моника чаша с кафе. Журналистката остави термоса на пода и приседна до тях.
— Ние… — поде тя, но Ана не я чу.
— Не говориш сериозно, нали? — укори тя Тили. — Кортес не е лош човек. Изплашен е, неуверен е и направи погрешен избор, но е по-скоро объркан, отколкото зъл.
— Той не заслужава съчувствието ти — отсече Тили и гаврътна кафето на един дъх.
— Кои сме ние… — отново понечи да се намеси Моника.
— Напротив, заслужава го — възрази Ана. Докато гледаше как младите хора се готвят за война, готвят се да убиват други хора и да загиват, тя все повече се ядосваше на Тили. — И точно в това е въпросът. Те всички заслужават съчувствие. Ако Бика е прав за Ашфорд и капитанът е полудял от страх и унижение, след като е бил свидетел на гибелта на своя екипаж, значи и той заслужава съчувствие. Намираме се на едно ужасно място. Трябва да се опитаме да разберем Кортес, защото той прави същото каквото и ние. Опитва се да намери най-правилния начин в една невъзможна ситуация.