Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Точно както той защити Тави от същата тази сила.
Сърцето му започна учестено да бие. Опита се да измисли друго обяснение, но това беше единственото, имащо смисъл. Как иначе би могъл да оцелее след също такъв взрив, който уби офицерите от легиона?
Разбира се. Канимите знаеха точно къде да ударят. Командирите на легионите винаги поставяха палатките си на едно и също място във всеки лагер, където и да се намира той.
Никой не трябваше да оцелее след взрива, никой освен лейди Антилус, която носеше камъка, докато Тави не го открадна заедно с кесията й.
Първоначалният план за измяна стана ясен на Тави. Поемайки командването на легиона като следваща по старшинство, лейди Антилус най-вероятно е трябвало да изтегли войската от града, да позволи на канимите да окупират моста и по този начин да подсигури земите на Калар от всеки опит за нахлуване на алеранци от север.
Разбира се, това беше планът, преди тя да разбере, че канимите са пристигнали в толкова огромно количество. Калар се беше опитал да ги използва като оръжие, но те бяха взели инициативата в свои ръце и бяха започнали да действат самостоятелно.
— Хей! — заговори Макс с устни, гледайки го в упор. — Добре ли си?
Макс и Красус изведнъж кимнаха с глави към войските на канимите, след което двамата започнаха да обръщат конете си. Макс заговори отново на срички:
— Те се връщат, трябва да тръгваме.
Тави се намръщи и грабна знамето, след което седна зад Макс. Тримата потеглиха към града, докато армията на канимите отново се задвижи.
Демонстрирайки предизвикателство, Тави вдигна знамето и позволи на вятъра да развее почернелия орел, създавайки илюзията, че лети, така че всеки да може да го види.
Тави не можеше да чуе как влизат през градските порти, но когато те се затвориха зад гърба му, той изненадано погледна бойниците и двора около себе си.
Всеки човек около него, независимо дали рибка или ветеран, синеок северняк или тъмноок южняк, млад, стар, рицар, центурион или легионер — всички те стояха и удряха с облечени в стомана юмруци в броните си, което сигурно създаваше оглушителен рев, всички викаха и приветстваха завръщането на своя капитан.
Глава 40
Болката отново прониза главата на Тави, също толкова внезапно, рязко и болезнено, както и мълнията, която го оглуши.
Някой започна силно и с чувство да крещи сочни ругатни.
Секунда по-късно Тави разбра, че проклятията ги крещи самият той и веднага млъкна.
Светът около него изведнъж избухна със звуците на битка, която, както той знаеше, бушуваше при портите, крясъците на морето каними, виковете и приветствията на защитниците.
— Така значи, сър — промърмори Фос, — тъпанчетата ви са се спукали. Това често се случва с рицарите Аери, когато се перчат. Тъпанчетата могат и сами да се възстановят, но отнема време, което в момента нямаме, и вие няма да наречете този процес забавен.
Едрият лечител приседна до ваната и щракна с пръсти от двете страни на главата му.
— Чувате ли? И от двете страни?
Щраканията отекнаха в ушите му със странно ехо, което преди не беше имал, но все пак можеше да ги чуе.
— Достатъчно добре. Във всеки случай не е нужно да хабите повече усилия за мен.
— Глух капитан не е от полза за никого, сър — възрази Фос. — И ние няма да спрем да се грижим за ранените.
Тави изсумтя и рязко се надигна от ваната. Мускулите и ставите му протестиращо изкрещяха. Ударът на Сари може и да не го беше убил, но падането от коня определено не му беше донесло голяма полза. Започна да навлича дрехите си.
— Ще ми помогнете ли да се облека?
— Да, сър — каза Фос и застана до него, помагайки му със закопчалките на бронята.
— Докладвайте ситуацията — тихо прошепна Тави, докато Фос го закопчаваше.
— Двадесет и двама души са ранени — незабавно отговори Фос. — Единадесет от тях вече се върнаха в строя. Девет са мъртви.
— Благодаря ви, Фос. Отново.
Ветеранът изсумтя в отговор и плесна с длан по нагръдника на Тави.
— Готов сте.
Тави сложи колана с ножницата и извади острието, което Магнус беше сложил там. Отново се чу пеенето на войниците, които чакаха в двора да им дойде реда да се качат на стените или портите.
Куплетите съдържаха множество пренебрежителни намеци за онези, които сега бяха по стените, допълнени с преувеличени хвалби на онези, които ще заменят некомпетентните на техния пост.