Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Там е.

Беше мъничка долчинка, просто бръчка на склона. Дъното й беше почти изцяло заето от застояло езерце, задръстено с водни лилии и дълги провлечени треви.

— Езерцето е с дъждовна вода — каза гордо Тиамак. — По тази причина баща ми Тугумак е построил къщата си тук, въпреки че е далече от Селска горичка. Има твърде малко такива езера в тази част на Вран и това е най-хубавото.

Мириамел го изгледа с известно съмнение.

— И мога да се изкъпя тук? — попита тя. — Няма крокодили, змии и така нататък?

— Няколко водни бръмбара, нищо повече — увери я вранът. — Ще си вървя и ще те оставя да се миеш. Ще намериш ли пътя назад?

Мириамел помисли малко.

— Да. При това съм достатъчно близо, за да извикам, ако се загубя.

— Вярно. — Тиамак се обърна и скоро се скри зад върбите. Когато отново чу гласа му, той беше съвсем слаб: — Ще ти оставим храна, господарке!

„Направи го, за да ме увери, че е вече далече — помисли си Мириамел с усмивка. — За да не се притеснявам, че ще остане да гледа. Дори в блатата има джентълмени“.

Тя се съблече — наслаждаваше се на сутрешната топлина, която беше едно от малкото хубави неща в блатата — после нагази в езерото. Въздъхна от удоволствие, когато водата стигна до коленете й. Беше съвсем приятна, само мъничко по-студена от водата във вана. Тиамак й беше направил малък подарък, осъзна тя. Беше един от най-хубавите, които бе получавала от много време.

Дъното на езерото беше покрито с мека тиня, която усещаше приятно с пръстите на краката си. Върбите, които се мержелееха толкова близо и се свеждаха толкова ниско, я караха да се чувства така защитена и усамотена, сякаш беше в покоите си в Меремунд. След като погази малко покрай брега, тя намери едно място, където под повърхността растеше гъста трева. Седна на нея като на килим и се потопи, докато водата стигна почти до брадичката й. Плисна вода на лицето си, после намокри косата си и се опита да разлепи сплъстените кичури. Сега, когато косата й беше вече порасла, Мириамел не можеше да се отнася към нея толкова безотговорно, както напоследък.

Когато се изкъпа, поседя малко, заслушана във врявата на птиците и топлия вятър, полюшващ дърветата.