Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Пътуването до Селска горичка беше кратко — поне така каза Тиамак. Утринта беше ярка и приятно топла, но гхантът беше помрачил настроението на Мириамел. Беше й напомнил за ужасната, чужда природа на блатистата страна. Това не беше нейният роден край. Тиамак можеше и да е способен да живее щастливо тук, макар че тя се съмняваше, че е така — но тя категорично не би могла.

Вранът ги прекарваше по безброй криволичещи канали, всеки скрит от следващия от гъста завеса растителност — плътни стени от бледа тръстика и тъмен преплетен гъсталак, украсен с ярки, но някак трескаво изглеждащи цветя — така че всеки път, когато поемаха към следващия канал, предишният изчезваше зад тях почти в момента, в който кърмата на лодката влизаше в новия.

Скоро от двете страни на канала започнаха да се появяват първите къщи на Селска горичка. Някои бяха построени в дърветата, като тази на Тиамак; други клечаха на кокили от дървесни стволове. След като минаха покрай няколко, Тиамак спря лодката под площадката на голяма къща на кокили и високо извика:

— Роахог! — Тъй като не последва отговор, Тиамак удари с веслото едно от забитите в дъното дървета. Трясъкът вдигна орляк зелени и алени птички от дърветата над тях, но друг отклик нямаше. Тиамак извика още веднъж, после сви рамене.

— Грънчарят не си е вкъщи — каза той. — Не видях никого и в другите къщи. Може би има събиране на пристанището.

Продължиха напред. Къщите вече бяха близо една до друга. Някои от тях сякаш бяха съставени от множество малки къщички с различна форма и размери, като че ли присадени към първоначалната хижа. Тиамак спира и вика пред няколко от тях, но никой не отговори.

— Пристанището — каза решително той, но на Мириамел й се стори, че изглежда разтревожен. — Сигурно са на пристанището.

Пристанището се оказа голям плосък кей, който се издаваше до средата на най-широката част на канала. Около него плътно се трупаха къщи, дори части от самия кей имаха тръстикови покриви и стени. Мириамел си помисли, че тези места може би се използват като пазарни сергии. Имаше и други признаци на доскорошен живот — големи изрисувани кошове, поставени в сянката на листака, лодки, поклащащи се в края на въжетата си — но никакви хора.

Тиамак бе потресен.

— О, Вие, които наблюдавате и оформяте, какво е станало?