![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Кли-кли, нищо ли не те безпокои?
Тя спря, подуши въздуха и като помисли малко, отговори:
— Хремата.
— Не говоря за това! — малко се подразних от недосетливостта й. — Ти нали почувства нещо недобро в Червения тракт.
— Почувствах — съгласи се тя. — Но там имаше опасност. А тук не усещам нищо такова. Освен че гората спи, но така е винаги, когато има мъгла. Ако има опасност, то тя е най-обикновена, а такава не мога да усетя. Но виж ти… Ти си Танцуващ със сенки, може би затова… Делер, иди и кажи на Еграсса, че на нашия Гарет му е някак неспокойно. Сякаш е надвиснала беда.
Делер не каза нищо, дори не се изненада, само ме погледна внимателно изпод рижите си вежди и тръгна към крачещия отпред елф.
Джуджето така и не успя да предупреди никого. Всичко стана бързо и много неочаквано. От мъглата мълчаливо се появиха сенки с голи ятагани, други две или три скочиха от дърветата, намиращи се до нашата пътека, а за капак земята на две места избухна с фонтан от листа и от замаскираните ями излязоха няколко същества, много приличащи на кръстоска между маймуна и вълк. Засадата беше организира майсторски. Изглежда ни чакаха от много дълго време и този път не Първите, а ние бяхме изненаданите.
— Орки! — изкрещя Мумр и свали биргризена от рамото си.
— Лирде драаст! П"ун едрон! <Хванете ги живи! С изключение на елфа! (орк.)> — извика единият от орките.
Някой от Първите наду малък ловджийски рог и неочаквано силния звук се разнесе из цялата гора, пробивайки мъглата. В ръцете си Еграсса вече държеше лък и проклетият тръбач, забравил за рога си, сграбчи забитата в гърдите му стрела. Но беше късно — някъде далеч-далеч, на самата граница на чуваемостта, в отговор прозвуча друг рог. Преди битката да ме завърти в смъртоносния си вихър, успях да видя, че Змиорката задържа двама орки и не им позволява да се приближат до Еграсса. После вече не ми беше до това. Двамата с Кли-кли бяхме най-близо до ямите и маймуновълците с ръмжене се втурнаха към нас. Движеха се много бързо, но някак странично, като раци. Мършави, обрасли с мръсножълта козина на кафяви петна, внушителен набор вълчи зъби и масивни нашийници, обсипани с шипове.
— Грууни! — изписка Кли-кли и хвърли един от четирите си ножа в най-близката твар.
Ножът улучи грууна отстрани. Домашният любимец на орките изпищя, претърколи се през глава и се замята, риейки с лапи земя и листа. Останалите пет твари, без изобщо да се смутят от смъртта на приятелчето си, продължиха към нас.
Бум! — гръмна зад гърба ми.
Халас използва последния си пистолет. От неочаквания звук един от грууните спря като вкопан и Делер, който тъкмо се беше разправил със своя орк, хвърли в звяра малката брадва, която измъкна някъде иззад гърба си. С глух звук оръжието раздроби главата на грууна. Раздроби я, но не го уби. От болка и ярост кървящата твар явно загуби и последните остатъци от мозък и впи зъби в крака на най-близкия орк.
— Пази се! — изкрещя Кли-кли.
Съвсем машинално поставих кората пред себе си и грууна с цялата си маса се наниза на острието на копието. Кли-кли хвърли следващия нож, но този път не толкова успешно, и оръжието се заби в крака на съществото. Докато звярът пищеше и се въртеше на място, останалите живи се втурнаха към мен едновременно от двете страни. Отчаяно дръпнах кората към себе си, освобождавайки оръжието от увисналото на него тежко тяло. Единият от грууните скочи към гърлото ми, но получи стрела в ребрата. Благодаря, Еграсса. От инерцията създанието се блъсна в мен и двамата паднахме на земята. Аз бързо се претърколих настрани, като едва не изтървах копието си, а на мястото, където бях до преди миг, с четирите си лапи се стовари последният от грууните. Но разстоянието беше съвсем малко и звярът ме закачи с предната си лапа. Ноктите съвсем лесно разкъсаха куртката и ме спаси само това, че под нея се намираше така дразнещата ме ризница. Пренебрегвайки болката от удара, аз стоварих и двата си крака в муцуната на съществото. Груунът изпищя и изхвърча настрани, но успя да се приземи на лапи и пак се хвърли към мен. Но аз вече бях на крака и подготвен. Копието посрещна грууна във въздуха и Опушената стомана без усилие преряза маймуната на две половинки. Не почувствах никакво съпротивление. Междувременно Кли-кли довърши ранения груун и сега бързо вадеше ножовете си от труповете. Някъде отдясно свистеше мечът на милорд Алистан. Еграсса беше заменил лъка със с"каш и гръб в гръб със Змиорката отблъскваше атаките на атакуващите ги орки.