Републиката на крадците [bg]

— Каквото и да ти плащат — каза Локи, — можем да го удвоим, ако веднага корабът тръгне в обратна посока.

— Нашата обща приятелка ме предупреди, че това сигурно ще е първото, което ще кажеш, мастер Лазари!

Локи изпука с пръстите си и го погледна сърдито. Трябваше да е благодарен на Сабета, че поне е запазила фалшивата им самоличност, но в момента изобщо не искаше да мисли каквото и да е за нея.

— Склонен съм да се съглася с предположението ѝ, че има много по-голяма вероятност да постигна успех и да получа добро заплащане в партньорство с жена, която все още е на свобода, отколкото с двама мъже, които тя ми доведе оковани.

— Ще утроим каквото е платила — каза Локи.

— Мъж, които е готов да размени гарантирана голяма печалба срещу обещанията на един гневен затворник, би бил прекалено глупав да е капитан на собствения си кораб — каза Волантин.

— По дяволите! Като не искаш да обърнеш лопатата, може ли поне да ми донесеш корабни сухари или нещо такова? — попита Локи.

— Общата ни приятелка каза, че храната ще е второто, за което ще си помислите. — Волантин скръсти ръце и се усмихна. — В тази част от пътуването си обаче няма да ядем сухари. Ще ядем току-що изпечен хляб с черен пипер и гъска, пълнена с глазирани с мед маслини, както и варени в бренди и сметана езерни жаби.

— Сигурно са ме ударили по главата — каза Локи. — От години не ми се е явявал по-глупав сън.

— Не е сън, приятелю. Предоставили са ни толкова добър готвач, че съм готов да го чукам шест дни от седмицата само и само да не слезе от кораба, стига да харесвах мъже. Но готвачът е още един дар, за който плати общата ни приятелка. Елате на палубата и позволете да ви обясня условията на вашето пътуване. Вие сте кучи синове с голям късмет!

На палубата Локи установи, че „Смелия Волантин“ е двумачтова бригантина с такелаж на добро равнище; платната ѝ не изглеждаха чисто нови, но и не приличаха на парцали. Около двайсетина мъже и жени се бяха наредили да зяпат как Локи и Джийн излизат от голямата каюта. Повечето имаха почернели, обветрени лица както моряците, но някои от по-снажните — несъмнено сухоземни зверове с едър кокал — изглеждаха като наскоро назначени биячи.

— Това е най-лекото пътуване, за което са ме наемали — каза Волантин. — Ще плаваме на запад по река Кавендрия до открито море. Един месец ще си правим есенна екскурзия, после ще завием и бавно-бавно ще се върнем в Картейн. Вие, господа, ще се наслаждавате на луксозна каюта, книги за четене и изискана храна. Вината, които сме приготвили за вашето пътуване, ще ви накарат да си мислите, че сте кралски роднини. И всичко това при едно условие: да се държите добре.

— Мога да платя три пъти повече от онова, което всеки от вас получава сега! — Гласът на Локи се извиси до вик. — И то само за да ни върнете в Картейн! За два дни, а не за два месеца работа!