Републиката на крадците [bg]

3.

Тази нощ небето отново посивя, заплашителни облаци къкреха на хоризонта, но лекото вълнение на Амател почти не накланяше палубата на „Смелия“ нито насам, нито натам. Локи прекара няколко часа облегнат на парапета на главната палуба, като се преструваше на спокоен, но тайно се взираше, за да не изпусне някоя пробягала светкавица или приближаваща гръмотевица. Единственият светлик, който виждаше обаче, беше призрачното блещукане в тъмните дълбини на езерото, като припламване на огнени съзвездия.

Напредваха бавно. През голяма част от времето духаха насрещни и необичайни есенни ветрове и при липсата на магове, които да оформят времето по свой вкус, им се наложи да лавират и след дълго и бавно придвижване поеха на югозапад. Волантин и екипажът, изглежда, изобщо не се вълнуваха. Дали прекосяваха половината свят, или плаваха само половин миля, щяха да вземат все същите пари.

През четвъртата нощ Локи забеляза да просветват жълто-бели илюминации на южния хоризонт, но възбудата му стихна, когато разбра, че вижда Лашейн.

На петия ден увеличиха скоростта, а капризните ветрове се засилиха. Цялото небе беше накъсано от изпълнени с обещание облаци и точно след пладне паднаха първите капки хладен дъжд. Джийн и Локи се оттеглиха в каютата си, като се мъчеха да изглеждат невинни. Заровиха се в книги и в безцелни разговори, но на всеки няколко минути надничаха от илюминатора на каютата и със споделено доволство гледаха как браздите между отделните вълни се задълбочават и пяната на гребените става все по-плътна.

В третия час на следобеда, когато дъждът валеше непрестанно, а вълнението на езерото отместваше кораба с един-два метра, Адалрик дойде на вратата, за да получи указания за вечеря.

— Мога телешка супа, господи?

— Задължително! — каза Локи. Ако се задаваше шанс за спасение, той искаше да го посрещне, натъпкал се с поне още едно от ястията на вадранския готвач-чудо.

— А какво ще кажеш за пиле? — попита Джийн.

— Веднага убива пиле!

— А и десерт — добави Локи. — Нека довечера десертът да е голям. Бурите ме карат на глад.

— Прави торта с медове и джинджифил — каза Адалрик.

— Само така, човече! — зарадва се Джийн. — Нека пием и вино. Две бутилки искрящо ябълково вино, става ли?

— Две бутилка — повтори готвачът. — Ще донася на вас.

— Почтен човек, макар че прави езика на нищо — каза Локи, когато готвачът затвори вратата. — Не ми е приятно да се възползвам от него.

— Едва ли ще му липсваме, ако се измъкнем — каза Джийн. — Има си цял екипаж да му се възхищава. Знаеш каква помия щяха да лочат, ако той не беше на кораба!

Няколко минути по-късно Локи излезе на палубата и остави дъжда да го намокри до кости — стоеше до фокмачтата и се преструваше, че не му прави впечатление как палубата леко се люшка ту на едната, ту на другата страна. Засега отместването едва се усещаше, но ако времето продължеше да се влошава, това щеше да стане многообещаваща тенденция.