Републиката на крадците [bg]

Поднасяха им великолепни ястия в изобилие, а виното се оказа дори по-хубаво от обещаното; елът беше пресен и сладък, а исканията им се изпълняваха без колебания и възражения.

— Копелетата са направили цяло състояние с тази поръчка — каза Джийн над остатъците от обяда на втория ден. — Не съм ли прав, момчета? Това е единственото обяснение защо се държат така с нас. Във всеки джоб има купчинка злато.

Всяко хранене ставаше в присъствието на четирима слуги — тихи, любезни и изцяло нащрек. Ножовете и вилиците бяха под брой; събираха всеки остатък и всеки кокал. Локи можеше да задигне безброй полезни неща, но нямаше смисъл да го прави, не и докато не премахнеха другите трудности на своето положение.

Спалното бельо се сменяше всеки ден с ново, а докато това ставаше, двамата обикаляха палубата. Локи виждаше достатъчно от вършеното в каютата, за да се чувства потиснат. Изтръскваха всичките им книги, отваряха шкафовете и ги преравяха, проверяваха хамаците, преглеждаха педя по педя дъските на пода. Докато двамата се върнат, всичко бе заело предишното си място и каютата изглеждаше много чиста, сякаш никога не е била използвана. Изглеждаше безсмислено да крият каквото и да е.

Претърсваха ги по няколко пъти на ден и не им позволяваха дори да бъдат с обувки. Всъщност единственото нещо от вън, което притежаваха, беше стегнато вързания кичур от косата на Езри, който пазеше Джийн. Локи отбеляза това с изненада сутринта на третия ден.

— Размених няколко думи със Сабета, след като хората ѝ ме повалиха — рече Джийн, който лежеше в хамака и безцелно въртеше кичура в ръце. — Тя каза, че на любезна молба не може да бъде отказвано.

— А каза ли нещо друго? Относно мене или да ми бъде предадено?

— Мисля, че беше казала всичко за казване, Локи. Този кораб играе ролята на прощално писмо.

— Сигурно е връчила на Волантин и екипажа десет страници с указания за нас.

— Дори малката им лодка е по-здраво вързана от обикновено, да не би някой бог да се пресегне от небесата и да я грабне от палубата — подметна Джийн.

— Сериозно? — Локи се измъкна от хамака, дотътри се до онази част на каютата, в която се бе разположил Джийн, и попита тихо: — Върху бакборда на главната палуба ли е? Мислиш ли, че може да ни влезе в работа?

— Никога няма да разполагаме с време, за да я спуснем на вода по правилата. Но ако разхлабим въжетата и ако има вълнение…

— Мамка му! — каза Локи. — Тръгнем ли по река Кавендрия, и чаша чай няма да се изплиска, докато не стигнем до другия ѝ край. Според теб с колко от тези приятелчета можем да се справим наведнъж?

— С колко ли бих могъл да се справя наведнъж? Ще бъда прагматичен и ще кажа — с трима. В общи линии съм сигурен, че мога да обработя целия екипаж по един, по двама, ако никой не обяви тревога, но ти видя как действат. Никой не работи сам. Не съм убеден, че с груба сила ще стигнем много далече.

— Знаеш ли, несъмнено ще бъде приятно, ако нашата благодетелка Търпение ни направи неочаквана визита — каза Локи. — Или дойде друг, свързан с нея. И горе-долу сега. Или… Точно сега!