Детето на нощта [bg]

Илкар видя как елфи от Гилдията увиха тялото на Авиана в лек памучен саван и го положиха в празния зимник. Не споме­наха за погребение. Трябваше да отложат церемонията засега, а Илкар се боеше, че още мнозина ще легнат в земята до стара­та елфида преди всичко това да свърши.

Обиколката из къщата го обезсърчи и заради разрушения­та, и защото беше извънредно трудно да я отбраняват. Надява­ше се неговите съратници бойци да измислят нещо.

Седеше в кухнята и отпиваше още чай, когато Ал-Дречар се събудиха. Долови колко им олекна на елфите наоколо. Скоро го заведоха в трапезарията, където бяха настанили стариците по-удобно.

С влизането срещна погледа на една от престарелите елфи- ди, която седеше облегната в леглото и пушеше дълга лула. Ма­кар заниманието ѝ да беше привидно нелепо, той на мига позна миризмата на дима.

- Лемир... - промълви, когато пристъпи по-наблизо.

Рядко се случваше да изпитва подобно страхопочитание. Тук се изправяше пред жива история и величава сила. Пулсът му се ускори, устата му пресъхна.

- Отварата от билката е чудесна - отвърна старицата с дъл­бок дрезгав глас, - но превъзходно възстановява силите и кога­то я пушиш.

Илкар седна на креслото до постелята. Взря се в костеливото лице, обрамчено от дълга бяла коса, и тутакси бе запленен от искрящите пронизващи очи. Другите две Ал-Дречар също го наб­людаваха от леглата си, но около тях още се суетяха елфи от Гил­дията. Лицата на стариците бяха измършавели и бледи.

- Аз съм Ефимер - представи се онази, която го заприказва. - Отляво е Клирес, отдясно е Мириъл. Безмерно съжалявам, че не се появи по-рано, за да се срещнеш и със скъпата ни посестрима Авиана. Боя се обаче, че сега няма време дори да скърбим за нея.