Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Да, макар че в нейния случай са стихийно бедствие... - из- сумтя Илкар. - Има и друго, нали?
Нерейн кимна.
- И още как. Можеше да се предвиди, че маната ще буйства повече, когато чувствата ѝ са по-силни. Изтърпявахме някак и това, освен в най-тежките случаи. Най-лошото е, че тя неволно създава твърде опасни форми, за да наложи волята си. Така получава от нас каквото иска. Гневът ѝ например не се ограничава само с мълнии, откакто се събуди...
Илкар кимаше.
- Значи пряко напада съзнанията ви?
- Да, когато иска нещо от някого - потвърди Арин. - Вече си видял западното крило на къщата. Поредният пристъп на гняв... и мощен трус отне живота на седемнадесет елфи от Гилдията. Ние сме последните оцелели.
Арин огледа седящите в кухнята, Нерейн обви раменете му с ръка.
- Съжалявам... - промълви Илкар.
Нерейн сви рамене в унило отчаяние.
- В момента Лиана използва Ал-Дречар, за да подхранва с мана онзи лъч в градината. Разбира се, не съзнава какво е сторила. Не смеем да я помолим да угаси лъча. Веднага се ядосва.
- Криехте се от нея, нали?
- Да. Знам, глупаво е да се плашим от невръстно дете, но тя не понася думата „не“. Искаше насила да събуди Ефимер. Не я пуснахме да влезе, тя побесня и половината таван в балната зала падна. Случи се вчера. Имаме късмет, че никак не обича да влиза в кухнята, иначе едва ли би заварил и нас живи.
Извръщаха погледи от срам, но той нито ги укоряваше за нещо, нито му хрумваше да омаловажи усилията им. Нямаше как да се опазят, какво друго им оставаше, освен да се крият? Чувството за дълг и отговорност беше може би най-важно в съзряването на мага. Лиана тепърва имаше да учи толкова много неща.
- Никой от вас ли не е минавал през тази врата? - посочи към трапезарията.
- Никой - потвърди Арин. - Знаем, че Авиана е мъртва от два дена, но Лиана не ни позволи да преместим тялото...
- Добре, добре - спря го Илкар. - Вижте, имаме работа, която задължително трябва да свършим. Лиана е с Ериан извън къщата. Изнесете мъртвата магьосница оттук и се погрижете за останалите. Ще дойдат още трийсетина наши приятели, но скоро след тях тук ще бъде и голям отряд от Дордовер. Онези хора искат Лиана да умре. Помогнете ми да не допуснем това. Какво ще кажете? - Струваше му се, че говори на деца. - Моля ви, доверете ни се. Ериан ще убеди Лиана да угаси лъча, може би Ал-Дречар ще се възстановят. Искам да знам още сега ще ни помагате ли изобщо.
Арин се мръщеше.
- Защо пък ще желаят смъртта ѝ?
Илкар въздъхна.
- Всичко, което сте преживели тук, се стоварва върху Балея повече от десет седмици. Хиляди загинаха, други хиляди останаха без дом, цялата страна е опустошена. И някои смятат, че смъртта на Лиана е най-сигурното спасение. Ериан и Дензър са убедени, че има и друг начин. Е, ще ни помогнете ли?
- Нямаше нужда да питаш - отвърна старият елф. - Та ние сме от Гилдията Дреч! Обрекли сме се на Единството. - Обърна се да погледне останалите. - Чухте какво имаме да вършим. Допийте си чая и двама да изнесат трупа на Авиана. Други двама да видят как са Ефи, Мира и Клири. А двама да приготвят храна за тридесет души. Вижте какво е останало и ако няма друго, започвайте да печете хляб. Аз ще отида с Илкар да огледам къщата.
- Благодаря ви - усмихна се Илкар.
- Ние ти благодарим. Идването ти беше спасение за нас.
Магът изви вежди.
- Още не се знае, приятели.
Ериан остави Лиана да я води надалеч от миришещата на смърт къща. Още ръмеше, но въпреки топлината на острова не беше задушно. Слънцето се показваше нарядко през изтъняващите облаци.
Доволното момиче подскачаше и подканяше майка си да върви по-бързо по пътеката към закътаното място, където идващите към острова можеха да слязат от лодките.
- Татко няма да знае къде да слезе на брега.
Майка ѝ осъзна, че това е вярно - откъм морето брегът изглеждаше непристъпен. Малко преди пътеката да свърне надясно и да се спусне към брега, Лиана тръгна към доста стръмна скала, висока двайсетина стъпки. Отдолу вече се чуваше шумът на прибоя.
- Мамо, сега ще ти покажа как се катеря!
Момичето се изкачваше с учудваща ловкост и увереност.
- Кой те научи? - попита Ериан, готова да я хване, ако падне.
- Никой - заяви леко задъханата Лиана, телцето ѝ се изпъваше докрай, за да напипа следващите опори за ръцете и краката.
Майка ѝ се смръзна. Никой ли не бдеше над детето? Гневът ѝ пламна. Повери Лиана на онези, които се кълняха, че тя била безмерно скъпоценна и това било единственото подходящо място за нея в целия свят. Но никой не ѝ бе попречил да се катери сама по тези назъбени камъни. Едно подхлъзване. Само едно...