Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Сенатор Буденброк осъществи плановете си. Покупката на парцела на „Фишергрубе“ не създаде никакви затруднения, а посредникът Гош веднага яростно изяви готовност да се занимае с къщата на „Брайтещрасе“; тя бе купена от господин Стефан Кистенмакер, чието семейство растеше и който печелеше добри пари от червено вино с брата си. Господин Фойгт пое строежа и скоро на четвъртъчните семейни срещи започнаха да разгъват окончателния чертеж и да гледат предварително фасадата: великолепна неизмазана сграда с кариатиди от пясъчник, които крепяха издадения напред еркер, и с равен покрив, за който Клотилда провлечено забеляза, че след пладне там би могло да се пие кафе... Даже по отношение на партерните помещения в къщата на „Менгщрасе“, които щяха сега да стоят празни, защото сенаторът мислеше да пренесе и канторите си на „Фишергрубе“, всичко се нареди бързо и благополучно: оказа се, че градското застрахователно дружество срещу пожар имаше желание да наеме стаите за канцеларии.

Настъпи есента, сивите стени рухнаха и се превърнаха на прах, а когато зимата дойде и отново си отиде, над просторните изби се издигна новата къща на Томас Буденброк. В града нямаше по-привлекателна тема за разговор. Къщата стана знаменита, стана най-хубавата къща надлъж и нашир. Дали и в Хамбург имаше по-хубави? Но и сигурно беше излязла ужасно окъпа, а старият консул едва ли би си позволил някога подобно разточителство... Съседите, хората, които живееха в къщите с островърхите двускатни покриви, висяха по прозорците, гледаха как работят зидарите по скелето, радваха се, като виждаха, че сградата расте, и се мъчеха да определят кога ще се празнува поставянето на главната покривна греда.

Празникът дойде и мина най-тържествено. Горе на равния покрив един стар зидар-мазач държа реч, в края на която хвърли през рамото си бутилка с шампанско, а през това време вятърът поразклащаше тежко огромния венец от рози, зелена шума и пъстри листа, поставен между знамената. После в една близка гостилница дадоха гощавка на всички работници — бира, резени хляб с масло и шунка и пури. Те бяха насядали на дълги маси. Сенатор Буденброк, придружен от съпругата и малкия си син, когото мадам Дехо носеше на ръце, влезе в ниското помещение, мина между редиците на работниците и прие с благодарност шумното приветствие, което те му поднесоха... Когато излязоха вън, бавачката сложи отново Хано в количката му, а Томас и Герда прекосиха платното на пътя, за да хвърлят още един поглед върху червената фасада с белите кариатиди. Оттатък, пред малката цветарница с тясната врата и скъдна витринка, в която върху поставка от зелено стъкло се пъчеха една до друга няколко саксии с луковични растения, стоеше Иверсен, собственикът на продавницата, рус мъж, едър като исполин, облечен във вълнена дреха. До него стоеше жена му, която беше много по-слаба и лицето й беше тъмен, южняшки тип. Тя държеше за ръка едно четири-пет годишно момче, буташе бавно напред-назад с другата ръка количка, в която спеше второ, по-малко дете, и личеше, че пак беше бременна.