За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Парите във всяка страна могат да имат освен това относителна стойност в смисъл на сравнение с парите на друга страна; именно тази стойност се определя от валутния курс. Тя зависи много от положителната стойност. Тя се установява преди всичко чрез търговската оценка и в никакъв случай — чрез разпорежданията на господаря, тъй като се мени непрекъснато и зависи от хиляди обстоятелства.
За да установят относителната стойност, различните нации трябва много да се съобразяват с онази измежду тях, която притежава най-много пари. Ако тя има толкова пари, колкото всички останали, взети заедно, необходимо е всяка от тях да се съобрази с нея, от което следва, че техните взаимни отношения ще се определят приблизително така, както и отношенията на всяка една от тях спрямо най-силната.
В наше време такава финансово най-силна държава е Холандия. Нека да видим какъв е валутният курс спрямо нея.
В Холандия има монета, която се нарича флорин; един флорин се равнява на 20 су и 40 полусу (или един грош). За да опростим нещата, нека предположим, че в Холандия няма флорини, а има само грошове; че човек, който има 1000 флорина, има 4000 гроша и т. н. Така въпросът за курса спрямо Холандия ще се състои в това да се разбере колко гроша ще струва една монета на други страни; и тъй като във Франция обикновено сметките се водят по екюта от три ливри, въпросът ще изисква да се види колко гроша ще струва едно екю от три ливри. Ако курсът е 54, екюто от 3 ливри ще струва 54 гроша, а ако е 60 — 60 гроша; ако парите във Франция са рядко, едно екю от 3 ливри ще струва повече грошове; а ако са в изобилие — по малко.
Тази рядкост или това изобилие, предизвикващи изменение на курса, не са реални, а относителни; например, когато Франция има по-голяма нужда от фондове в Холандия, отколкото Холандия във Франция, казва се, че парите във Франция са в изобилие, а в Холандия са рядко; и обратното.
Да предположим, че курсът в Холандия е 54. Ако Франция и Холандия образуваха един град, щеше да става така, както при обикновената размяна; французинът щеше да извади от джоба си 3 ливри, а холандецът — 54 гроша. Но тъй като между Париж и Амстердам разстоянието е голямо, трябва този, който ще даде за моето екю от 3 ливри 54 гроша, които има в Холандия, да ми даде чек от 54 гроша за Холандия. И тук вече става въпрос вече не за 54 гроша, а за полица от 54 гроша. Така, за да съдим за редкостта или изобилието на пари, трябва да знаем кое във Франция е повече: полиците от по 54 гроша, предназначени за Франция, или екютата, предназначени за Холандия. Ако от страна на Холандия са предложени много ценни книжа, а от Франция малко екюта, тогава парите във Франция са рядко, а в Холандия изобилствуват; курсът трябва да се повиши и за моето екю трябва да ми дадат не 54 гроша, а повече; иначе няма да го дам; и обратното.
От това се вижда, че различните операции на курса образуват приходно-разходната сметка, която винаги трябва да се покрива; и че държавата, която има дълг, не го погасява с валутните си операции, както частното лице не изплаща дълга си с размяната на пари.
Да предположим, че има само три държави в света — Франция, Испания и Холандия; че различни частни лица в Испания имат дългове във Франция на стойност 100 хиляди марки сребро; че различни частни лица във Франция на свой ред имат дългове в Испания на стойност 110 хиляди марки сребро; и че някакви особени обстоятелства карат кредиторите в Испания и Франция да си получат веднага парите обратно; в какво ще се състоят операциите на валутния курс? Той ще освободи двете нации реципрочно от сума на по 100 хиляди марки. Но Франция ще остане да дължи на Испания 10 хиляди марки и испанците ще имат полици върху Франция за 10 хиляди марки; докато Франция не ще има никакви полици върху Испания.
Нека сега пък да предположим, че Холандия се намира в обратното положение спрямо Франция, т. е. че тя й дължи остатък от 10 хиляди марки сребро. В такъв случай Франция би могла да изплати на Испания своя дълг по два начина: или да даде на своите кредитори в Испания полиците за 10 хиляди марки от своите длъжници в Холандия, или да изпрати в брой десет хиляди марки сребро в Испания.
От това следва, че ако една държава има нужда да прехвърли на друга държава някаква сума, не е важно в същност дали ще изпрати пари, или ще вземе полици. Предимството на единия или другия начин ще зависи единствено от обстоятелствата; трябва да се знае, че в дадения случай ще се дадат повече грошове на Холандия — налични пари или полици на тази сума.