Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Спокойно — прошепна й той. — Спокойно. Това беше само един кошмар.
Тя се отпусна в обятията му, заслушана в биенето на сърцето си, което скоро нормализира ритъма си. Заобикалящите я предмети постепенно изплуваха от мрака и отново придобиха смисъл за нея. Намираха се в малко, влажно преддверие, осветено от единичен фенер, който висеше в ъгъла. Помещението бе пропито с миризмата на подгизналите им от нечистата вода дрехи и Кайку имаше противен вкус в устата си, който отказваше да изчезне. Мокри и обезсърчени, останалите започнаха бавно да се изправят на краката си, щом видяха, че девойката идва в съзнание. Тя не си спомняше да е заспивала. Това, което си спомняше, беше студеният език на водата от канала, който я бе обгърнал, и светещите очи на създанието, което се бе опитало да я удави…
Проскърцването се дочу отново и девойката осъзна, че това е звукът от превъртането на ключ. Вратата, която блокираше пътя им, изведнъж се отвори. Време беше да потеглят.
Спомняше си някакъв спор, нейде в черните дълбини зад тях. Разговор за това какво да правят с мъртъвците от групата. Юги не искаше да ги изостави, за да не могат маку-шенгите да се възползват от телата им, ала нямаше никакъв начин да ги вземат със себе си. Момичето си помисли, че май стигнаха до компромисното решение да отрежат главите им, за да не могат демоните да се вселят в тях, макар че и това само по себе си беше кошмарно. Тейн искаше да я носи на гръб, ала тя се възпротиви и каза, че може да върви и сама, което не се оказа съвсем по силите й. Беше им останал само един фенер и така се запътиха към Цитаделата.
Маку-шенгите не ги обезпокоиха отново. Май способностите на Кайлин им бяха дошли малко множко и сега бяха решили да си потърсят по-безобидна плячка. Кайку се затътри напред, увиснала на силните рамене на Тейн, хипнотизирана от светлината като нощна пеперуда. Младежът накуцваше леко заради ухапването на едното от неживите същества, ала раната не се беше оказала сериозна и той я бе превързал добре. Момичето си спомняше малко от останалата част от пътешествието им. Когато се озоваха в преддверието, където се бе събудила, Кайлин им заяви, че са подранили.
— Предлагам ви да поспите — посъветва ги тя. — На сутринта, ако всичко е наред, ще бъдем посрещнати от водача на Либера Драмак. Той ще ни поведе оттук нататък.
Тейн бе полюбопитствал да научи повече, защото Кайлин никога не им бе разкривала докрай плана им от страх, че това ще застраши сигурността им.
— Вече няма никакво значение — каза им жената — само да мине утрешния ден и всичко ще ви се изясни. — И пак премълча името на лидера на организацията.
Кайку успя да заспи, но двата часа, които прекара със затворени клепки, й се сториха като броени мигове. Ето че сега Тейн я прегръщаше и й задаваше безсмислени въпроси за това как се чувства. Очевидно младежът страдаше повече и от нея — той бе пребледнял и трепереше, кожата му изглеждаше восъчнобяла, а очите му горяха с трескав пламък. Беше болен — най-вероятно бе пипнал някаква инфекция от мръсната вода или от ухапването на маку-шенга. Кайку сметна за истинско чудо обстоятелството, че самата тя не се бе заразила — все пак бе погълнала доста голямо количество от отпадните води — ала се съмняваше, че каквато и да е зараза би оцеляла под изгарящото действие на нейната кана. Освен това се чувстваше толкова изтощена и изпепелена, че надали щеше да забележи, дори наистина да се беше заразила; едва ли можеше да се чувства по-зле от сегашното си състояние.
Ключалката на желязната врата превъртя с изщракване и тя се отвори, а зад нея проблесна друг фенер, чиято светлина се смеси с тяхната. Държеше го мъж на средна възраст, висок и широкоплещест, с късо подстригана бяла брада и сресана назад коса.
— Кайлин, Юги — каза той, — какво се случи с останалите?
— Имахме неприятности — отвърна водачът им. — Радвам се да те видя.
— Елате — подкани ги непознатият и те го последваха. Той затвори желязната врата зад гърба им. Озоваха се във влажно подземие, което миришеше на запустялост, паяжини и пръст. Човекът огледа разпарцаливената, подгизнала сбирщина, събрала се пред него. От първоначалните десетима бяха останали само шест.
— Продължаваме по план — заяви им той. — Вашата приятелка благородничка влезе безпрепятствено в Цитаделата рано тази сутрин. В момента Императрицата и слабоумният й съпруг се срещат с нея в тронната зала. Престолонаследничката се разхожда из градините на покрива, както обикновено. Приготвил съм ви слугинските дрехи, а след малко ще ви покажа и място, където да се измиете. Сегашното ви състояние ще привлече на секундата вниманието на стражите върху нас. — Той се вгледа в Кайку. — Очаквах само една жена. Моите извинения. Ще трябва да се облечеш в мъжки дрехи.