Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Ако наречеш Дарла „Дундата“, тя вероятно ще прекъсне, преди да разбере, че си ти.
— Не съм толкова глупава. — Аманда се загледа в дъжда, който бе превърнал предното стъкло на беемвето в стъклена река. — Знаеш ли защо с Канти й викахме така и защо беше толкова подлярско?
— Не.
— Когато беше само на три-четири години, Дарла си имаше любима играчка — червена гумена кукла. Това беше оригиналната Дунда, която сестра ни обичаше безумно. Една студена нощ Дарл взела, че оставила куклата върху радиатора и тя се разтопи. Леле, плешиви Исусе, как вонеше.
Лизи затисна с длани устата си и всячески опита да се удържи, но не успя. Прихна и сополи омазаха пръстите й.
— Колко очарователно, чаят ви е сервиран, мадам.
— В жабката има книжни кърпички — каза Лизи и се изчерви като рак. — Дай ми няколко.
Но при мисълта за Дундата, разтопена върху радиатора, съчетана с най-идиотската и сочна ругатня на баща й — плешиви Исусе — отново почна да се смее, въпреки че не й убягна тъгата, скрита като горчиво-сладка бисерна сълза във веселието й. Тази тъга беше свързана с днешната „да-го-кажем-направо-ще-правиш-каквото-ти-наредя-съкровище“ пораснала Дарла и призракът на детето, което тя беше някога: омацано със сладко, често пъти гневно хлапе, което очевидно имаше нужда от нещо.
— О, я се избърши в кормилото. — Сега самата Аманда отново се смееше и притискаше телефона към корема си. — Май ще се напишкам.
— Ако се напишкаш, пижамата ти ще се разтопи. Подай ми тъпите кърпички.
Аманда още се заливаше от смях, но се подчини.
— Мислиш ли, че ще успееш да се свържеш с нея? — добави Лизи. — В този дъжд?
— Ако телефонът й е включен, ще успея. Тя не го изключва, освен когато с на кино или нещо подобно. Разговаряме с нея почти всеки ден; понякога и по два пъти дневно, когато Мат е на някоя преподавателска оргия. Понякога Меци й телефонира и Дарла ми разправя за какво са си говорили. Напоследък Дарл е единственият член на семейството, с когото Меци би разговаряла. Лизи беше изумена. Досега нямаше представа, че сестрите й обсъждат проблемната дъщеря на Аманда — със сигурност Дарла не беше споменавала нищо. Щеше й се да останат по-дълго на тази тема, но за съжаление сега не беше моментът.
— Какво ще й кажеш, ако тя вдигне?
— Виж сега, горе-долу съм наясно какво ще й кажа, но се боя, че ако го споделя с теб, ще се изгуби нещо от неговата… не знам. Непосредственост. Правдоподобност. Просто искам да ги отдалеча достатъчно, за да не цъфнат тук и…
— … да ги погълне машината на Макс Силвър ли? — прекъсна я Лизи. По едно или друго време всички сестри Дебушър бяха работили за господин Силвър, който им плащаше по четвърт долар на чувал извадени картофи. После чак до февруари не можеха да си изчистят ноктите от пръстта, набита отдолу.
Аманда я стрелна с поглед и се усмихна:
— Нещо такова. Дарла и Канти могат да бъдат досадни, но ги обичам. Нe искам да пострадат, защото са се озовали на погрешното място в погрешното време.
— Аз също — промълви Лизи.
По покрива и предното стъкло затрака градушка, но след малко спря. Дъждът все така се лееше като из ведро.
Аманда я погали по ръката:
— Зная, Малката.
Малката. Не „малка Лизи“, просто Малката. Кога за последно чу това обръщение? Манда беше единственият човек, който понякога я наричаше така.
7.
Аманда се затрудни с избирането на номера заради наранените си длани; веднъж сбърка и трябваше да започне отначало. Втория път се справи, натисна зеления бутон и притисна малката моторола.
Дъждът понамаля и Лизи осъзна, че отново вижда най-близката маса. Колко секунди бяха изминали, откакто Аманда беше натиснала зеления бутон? Отмести поглед от масата към сестра си и въпросително вдигна вежди. Аманда поклати глава, изпъна се на седалката и вдигна десния си показалец, сякаш викаше на келнера в някой модерен ресторант.
— Дарла?… Чуваш ли ме?… Позна ли кой се обажда?… Да! Няма шега! — Изплези език и се облещи, имитирайки реакцията на Дарла. Изпълнението й си го биваше, макар че беше доста злобничко. Приличаше на участничка в телевизионно състезание, която е победила на последния кръг.
— Да, тя седи до м… Дарла, пo-бавно! Първо не можех да говоря, а сега ти не ми даваш думата! Ще ти дам Лизи ей с… — докато слушаше, Аманда едновременно кимаше и щракаше с пръсти, имитирайки патешка човка: „ква-ква-ква“. — Ъ-хъ, Дарл, ще й кажа. — Тя не закри с длан телефона, вероятно защото искаше Дарла да чуе, че предава съобщението й: — С Канти са заедно, Лизи, но още са на летището. Полетът на Канти е бил отложен заради гръмотевични бури в района на Бостън. Срам и позор! — Аманда вдигна палец и продължи разговора: