Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Разбира се. — Лизи отключи беемвето. — Да тръгваме, само че… Божичко, как мразя…
— Какво? — заядливо попита Аманда с онзи тон, който означаваше: „Какво има пък сега?“
— Нищо. Уф, добре, де… спомних си нещо, което татко ми каза, след като взех шофьорска книжка. Един ден карах цяла тумба приятели на плажа в Уайтс и… помниш Уайтс, нали? — Лизи даде на заден ход. Светът наоколо тънеше в безметежно спокойствие, което й беше добре дошло.
Аманда изсумтя и закопча предпазния колан, като пазеше наранените си ръце.
— Плаж! Ха! Нищо и никаква чакълена яма, в която по една случайност проби студен извор. — Гласът й се изпълни с копнеж. — Не може да се сравнява с пясъка на Южняка.
— Така ли го нарече? — Лизи не можа да удържи любопитството си. Беше спряла на изхода на паркинга и чакаше да се отвори пролука в трафика, за да направи ляв завой по Минот Авеню в посока Касъл Рок. Движението беше натоварено и тя се пребори с импулса да завие надясно, за да се махне оттук.
— Разбира се — тросна се Аманда. — „Ружите“ винаги акостираше в Южняка за продоволствия. Там пиратките срещнаха своите гаджета. Не си ли спомняш?
— Върти ми се нещо в главата — отвърна Лизи, чудейки се дали няма да ги преследват с полицейска кола, когато разберат, че двете с Аманда са изчезнали. Навярно не. Не биваше да плашат пациентите. Използва пролука в движението, за да излезе на платното, навличайки си гнева на някакъв нетърпелив шофьор, който намали скоростта, за да я пропусне.
Аманда показа на водача — вероятно мъж, вероятно с бейзболна шапка и сто на сто брадясал — два средни пръста.
— Страхотна техника — подхвърли Лизи. — Ще си навлечеш я изнасилване, я убийство.
Аманда лукаво забели очи.
— Големи приказки, голямо нещо. Какво ти каза Денди? Бас държа, че е изръсил някаква глупост.
— Видя ме да слизам боса от стария понтиак и заяви, че шофирането в босоного състояние е престъпление в щата Мейн.
Аманда издаде нисък, хриплив звук и Лизи помисли, че сестра й може би плаче или се опитва да заплаче. Когато осъзна, че Аманда се киска и тя се усмихна, най-вече, защото забеляза отбивката за околовръстен път номер 202, който щеше да й спести големите задръствания.
— Какъв глупчо ми беше той! — Аманда се заливаше от смях. — Какъв симпатяга беше старият му глупак! Татко-шматко Дейв Дебушър! Размекнат мозък! Знаеш ли какво ми каза веднъж?
— Не, какво?
— Плюнни, ако искаш да ти кажа.
Лизи отвори прозореца, изплю се и обърса все още леко подутата си долна устна с опакото на дланта си.
— Какво ти каза, Манда?
— Че ако целуна с отворена уста момче, ще забременея.
— Айде, бе! Не може да бъде!
— Може, може и това не е всичко.
— Какво още?
— Той си вярваше!
Сега и двете избухнаха в смях.
XIII. ЛИЗИ И АМАНДА
(СЕСТРИ)
1.
Сега, когато измъкна Аманда, Лизи не беше сигурна какво да прави. До „Грийнлон“ всички стъпки изглеждаха ясни, но докато наближаваха Касъл Рок и купестите буреносни облаци се трупаха над Ню Хемпшър, нищо не изглеждаше ясно. Току-що беше отвлякла от престижна лудница в Централен Мейн сестра си, която според всички страдаше от психично разстройство.
Обаче Аманда въобще не изглеждаше луда и страхът на Лизи, че тя може да се върне в предишното си състояние, бързо се разсея. От години не я беше виждала толкова… „в час“. След като научи за случилото се между Лизи и Джим — Зак — Дули, тя заяви:
— Да обобщим. Ръкописите на Скот може да са били главната причина за появата му, но сега е по петите ти, защото е типичният луд, на когото му става, когато наранява жени. Като онзи ненормалник Радър в Уичита.
Лизи кимна. Не я беше изнасилил, но определено беше сексуално възбуден. Изуми я сбитата и точна оценка, която Аманда даде на ситуацията, и особено сравнението с Радър — самата тя не би могла да си спомни името му! Възрастта на Манда й даваше известно предимство, разбира се, но все пак бистротата на ума й беше поразителна.
Край шосето изникна табела с надпис „Касъл Рок — 15“. Когато я подминаха, слънцето се скри зад навъсените облаци. Аманда отново заговори, този път по-тихо:
— Смяташ да го изпревариш, нали? Да го убиеш и да пренесеш трупа в онзи, другия свят. — В далечината изтрещя гръм. Лизи чакаше. „За пръв път разговаряме като сестри. — помисли си. — За пръв път.“
— Защо, Лизи? Като изключим, че можеш да го направиш?
— Той ме нарани. Унизи ме. — Усещаше, че говори, сякаш не е на себе си, но сега трябваше да е пряма. — И още нещо, скъпа — следващия път, когато реши да се ебава с мен, ще му е за последно!