Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
После, уморен и зажаднял за сън, той свали само палтото и ботушите си, преди да се пъхне под одеялата и да обърне гръб на Авиенда. Айилските мъже и жени можеха и да си правят потни бани заедно, но за краткото време, прекарано в Шиенар, където правеха почти същото, той се беше убедил, че не става за такова нещо — изчервяваше се до смърт. Постара се да не слуша шумоленето от събличането й под нейните одеяла. Добре че тя поне имаше дотолкова свян, но въпреки това той остана с гръб към нея, просто за всеки случай.
Тя твърдеше, че спяла тук, уж за да продължат уроците за айилските нрави и обичаи, и двамата знаеха, че това е лъжа, макар че какво се надяваха да разберат Мъдрите точно по този начин, той не можеше и да си представи. Щом нещо по дрехите й се запънеше, тя изпъшкваше тихичко и си мърмореше.
За да заглуши звуците и да престане да си мисли какво точно означават, той каза:
— Сватбата на Мелайне беше впечатляваща. Баел наистина ли не знаеше нищо преди Мелайне и Доринда да му кажат?
— Естествено — отвърна му тя презрително и замълча, заради нещо, което според него трябваше да е смъкващ се по крака й чорап. — Защо трябва да знае преди Мелайне да положи брачния си венец в краката му и да го помоли? — И внезапно се разсмя. — Мелайне и Доринда за малко щяха да се побъркат, докато намерят цветовете от сегаде за венеца й. Много рядко се срещат толкова близо до Драконовата стена.
— Аха. Това трябва да означава нещо специално, нали? Цветове от сегаде? — Точно това самият той й беше пращал — цветята, които тя така и не прие.
— Означава, че е бодлива и сприхава и че държи да си остане такава. — Нова пауза, прекъсвана от тихо мърморене. — Ако беше използвала листа или цветя от сладко коренче, щеше да означава, че се обявява за сладка по нрав. Утринна сълзица би означавало, че е покорна, а… Твърде много са, за да ти ги изброявам. Би ми отнело дни, докато те науча какво означават всичките съчетания, а и не ти трябва да ги знаеш. Ти няма да имаш айилка за жена. Ти принадлежиш на Елейн.
Той едва се сдържа да не я погледне, когато каза „покорна“. Въображението му беше слабо да си представи айилка, определена с тази дума. „Сигурно под покорна разбира, че ще те предупреди преди да те наръга.“
Към края приглушеното шумолене взе да се усилва. Изглежда, тя си издърпваше блузата през главата. Той съжали, че не беше угасил лампите. Не, така щеше да е още по-лошо. Но пък, от друга страна, това ставаше всяка нощ, откакто напуснаха Руйдийн, и всяка нощ ставаше още по-лошо. Трябваше да му сложи край. Тази жена трябваше да си спи при Мъдрите, където й беше мястото. Беше си помислял абсолютно същото вече пет поредни нощи.
Мъчейки се да прогони виденията от главата си, той каза:
— А онова най-накрая? След като си казаха клетвите? — Веднага след като половин дузина Мъдри бяха провъзгласили брака им, стотина кръвни роднини на Мелайне я бяха обкръжили, всички с копия. Стотина от родата на Баел бяха притичали към него и той си беше пробил път с бой до нея. Никой не беше се забулил, естествено — всичко това беше част от обичая, — но не мина без проливане на кръв от двете страни. — Само преди няколко минути Мелайне се кълнеше, че го обича, но когато стигна до нея, се бореше като притисната в ъгъла планинска котка. — Ако Доринда не беше я сръгала в ребрата, Баел едва ли щеше да успее да я метне на рамото си и да я отнесе. — Той все още куца и едното му око е посиняло.
— И какво, на слабачка ли да се прави? — отвърна му сънено Авиенда. — Той трябваше да разбере, че цената й е висока. Че не е някоя дрънкулка, която може да пъхне в кесията си. — Тя се прозя и той чу как се намества удобно под одеялата си.
— Какво означава „да научиш един мъж да пее“? — Айилските мъже не пееха, след като пораснеха достатъчно, за да носят копието, освен бойни песни и оплаквания на мъртвите.
— За Мат Каутон ли си мислиш? — Всъщност — тя се изкикоти — понякога и един мъж може да остави копието заради Дева.
— Това вече си го измисли. Никога не съм чувал такова нещо.
— Е, не е точно оставяне на копието. — Гласът й прозвуча съвсем сънено. — Понякога един мъж пожелава Дева, която не иска да остави копието заради него, и той нарежда нещата така, че да бъде взет от нея за гай-шайн. Той е глупак, разбира се. Никоя Дева не би погледнала на един гай-шайн така, както той се надява. Тя го кара да работи здраво и го държи на мястото, което му се полага, и първото, което прави с него, е да го накара да се научи да пее, за да забавлява копиесестрите й, докато се хранят. „Тя ще го научи да пее.“ Така казват Девите за един мъж, който се прави на глупак пред някоя от техните сестри по копие.