Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Глава 21
Подареният меч
Лагерът скоро започна да се вдига в устието на Джангайски проход, макар и настрани от Тайен — заемаше хълмовете по подстъпите, сред редките трънливи храсталаци и дори по планинския склон. Не че нещо можеше да се види освен онова, което бе вътре в самия проход. Айилските шатри се сливаха с каменливата почва така добре, че човек можеше да ги пропусне, дори да знаеше какво да търси и къде. Айилците стануваха по кланове, но тези в самия проход се събираха по общества. Бяха предимно Деви, но мъжките общества също изпратиха свое представители, по петдесетина от всяко, пръснали шатрите си над руините на Тайен в отдалечени един от друг биваци. Всеки разбираше, или поне мислеше, че разбира, че Девите носят честта на Ранд, но всички общества искаха да пазят Кар-а-карн.
Моарейн — с Лан, разбира се — отиде да се погрижи за фургоните на Кадийр, малко под града. Айез Седай се притесняваше за товара в тези фургони почти толкова, колкото за Ранд. Фургонджиите мърмореха и ругаеха заради вонята от града и отбягваха да поглеждат към айилците по стените, които режеха въжета и прибираха полуразложените трупове, но след месеците, прекарани в Пустошта, изглежда, им допадаше, че са близо дори до отломките на някаква цивилизованост.
Гай-шайн вдигаха шатрите на Мъдрите — Амис, Баир и Мелайне — под града в една сенчеста клисура, спускаща се между хълмовете. Ранд беше сигурен, че щяха да обяснят, че са избрали мястото, за да бъдат на разположение както на него, така и на безчетните Мъдри долу, но не смяташе за съвпадение това, че ако някой слезеше от хълмовете, щеше да му се наложи да мине през техния стан или да го заобиколи, за да стигне до него. Беше малко изненадан, като видя Мелайне да се разпорежда с облечените в бяло фигури. Само преди три нощи тя се бе омъжила за Баел в церемония, която я превръщаше едновременно в негова съпруга и първосестра на другата му жена, Доринда. Последното беше за нея явно също толкова важно, колкото самият брак. Авиенда се беше слисала от това, че е изненадан — или по-скоро много се ядоса.
Егвийн пристигна заедно с Авиенда на гърба на сивата кобила. И двете изглеждаха лика-прилика въпреки различните цветове на косите и това, че Авиенда беше достатъчно висока, за да гледа над рамото на Егвийн, без да изпъва врат. Работата с махането на обесените трупове тъкмо беше започнала. Повечето гарвани лежаха избити на купчини от черни пера, покрили земята долу, а останалите бяха отлетели. Лешоядите, твърде преяли, за да могат да размахат проскубаните си криле, пристъпваха из пепелищата.
Ранд съжали, че няма начин да спести на двете жени отвратителната гледка, но за негова изненада никоя от тях не се извърна, за да повърне. Е, подобно нещо той всъщност не беше и очаквал от Авиенда — тя беше виждала смъртта достатъчно често, така че понесе и това с напълно безизразно лице. Но не беше очаквал да види искреното съжаление в очите на Егвийн, взираща се в смъкваните долу тела.
Тя дръпна юздите на Мъгла до Джейде-ен, наведе се и постави ръка на рамото му.
— Съжалявам, Ранд. Но не си имал никакъв начин да спреш това.
— Знам — отвърна той. Дори не знаеше, че тук изобщо има град, преди Руарк да му го спомене мимоходом преди пет дни. Съветите му с вождовете винаги се занимаваха с това дали могат да покрият повече разстояние за един ден и какво би могъл да направи Куладин, след като премине прохода. А през това време Шайдо бяха приключили тук и си бяха заминали.
— Да, но просто го запомни. Не е по твоя вина. — Тя обърна Мъгла и заговори на Авиенда още преди да са се отдалечили достатъчно, за да не ги чува. — Радвам се, че го приема така добре. Обикновено се чувства виновен за неща, които не са под негов контрол.
— Мъжете винаги си въобразяват, че всичко е под контрола им — отвърна Авиенда. — Когато разберат, че не е така, си мислят, че са се провалили, вместо да научат една проста истина, която жените отдавна вече знаят.
Егвийн се изкикоти.
— Да, така е. Още щом видях онези нещастни хора, си помислих, че ще го намерим да бълва някъде.
— Толкова ли е нежен стомахът му? Аз…
Кобилата се отдалечи и гласовете им заглъхнаха. Ранд се изчерви. Да се опитва да ги подслушва! Държеше се като идиот. Но това не му попречи да изгледа намръщено отдалечаващите се жени. Изпитваше вина само за неща, за които беше отговорен, поне пред себе си. Само за неща, за които би могъл да направи нещо. И за които бе трябвало да направи нещо. Не обичаше да говорят така за него. Зад гърба му или под носа му.