Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
Холдън поклати глава. Все още не можеше да повярва. Умната малка Сам, която бе поправила кораба му и която бе най-добрата приятелка на Наоми. Сам, по която си падаха Еймъс и Алекс. Тази Сам не можеше да е мъртва.
Еймъс бе втренчил поглед в него. Ръцете му машинално се свиваха в юмруци.
— Трябва да удържим тази позиция — заяви Холдън, изпреварвайки думите на Еймъс. — Трябва да устискате тук, иначе всичко ще пропадне.
— Тогава ти го убий. — Еймъс произнесе думите с ужасяваща безчувственост. — Без съд, присъда и прочее глупости. Просто му виж сметката, инак Бог да ми е на помощ…
Холдън усети, че му призлява. Пое си бавно въздух. Това ли трябваше да направят в памет на Сам? След всичко, което бе направила за тях. Да се карат, да спорят кой е най-добрият начин да отмъстят. Сам, която никога не бе наранила друго същество през целия си живот. Дали би го искала? Представяше си я как съветва Еймъс и Бика да успокоят тестостероновия си изблик и да се държат като възрастни. При тази мисъл му стана още по-зле.
Моника го потупа по гърба.
— Не ти ли е добре?
— Трябва да кажа на Наоми — едва успя да промълви той, избута журналистката настрани и прекоси забързано помещението.
Наоми реагира с тъга, но не и с гняв. Плака, но не настоя да отмъщават. Повтаряше през сълзи името на Сам, но не спомена нито веднъж Ашфорд. Изглежда, това бе правилната реакция. Той я прегърна, докато плачеше, и по някое време към тях се приближи Бика.
— Какво има?
— Виж — поде мъжът и се почеса по брадичката. — Моментът не е подходящ, но трябва да обсъдим какво ще правим нататък.
Холдън повдигна рамене.
— Сам я няма, а тя заемаше важно място в плановете ни…
— Слушайте — обади се Наоми. — Аз ще ида.
— Какво? — Холдън отново настръхна. — Къде ще идеш?
— Сега, когато не можем да разчитаме на Сам, Наоми е последният ни шанс — изтъкна Бика.
— Ами онази Руис? Мислех, че сега тя е главен инженер.
— Тя отговаряше за инфраструктурата — поясни Бика. — Запознат съм с квалификацията на Нагата. Има необходимата подготовка и опит. Освен това ѝ вярваме. Ако някой трябва да заеме мястото на Сам…
— Не — рече Холдън, без да се замисли. Наоми беше ранена. Не би могла да стигне сама до инженерния отсек. А Сам изгуби живота си.
— Аз ще ида — повтори Наоми. — Ръцете ми още са зле, но мога да вървя. Ако някой ми помогне, когато стигна там, мога да изолирам мостика и да изключа реактора.
— Не — упорстваше Холдън.
— Да, аз също ще дойда — добави Алекс. Седеше на ръба на количката, обърнат към тях. Трепереше сякаш плаче, но не издаваше никакъв звук. Гласът му звучеше сухо, като шумящи на вятъра листа. — Мисля, че аз също трябва да дойда.
— Алекс, не бива… — поде Наоми, но той продължи, без да я изслуша:
— Никой не е изключвал акумулаторите на „Роси“, след като го напуснахме, така че ако ще спираме всичко, трябва някой да го направи.
Бика кимна. Холдън искаше да го удари, че се съгласява с това.
— И това ще съм аз — рече Алекс. — Мога да се добера до инженерния, да взема реактивна раница и да се измъкна през задния шлюз.
Еймъс застана зад Бика с безизразно лице и свити в юмруци ръце.
— Алекс отива ли?
— Нов план — заяви Бика, достатъчно силно, за да го чуят всички. Хората в помещението преустановиха работа и извърнаха лица към тях. Бяха пристигнали още и сега имаше поне петдесетина души. В дъното се виждаше малка група с военни униформи. Ана, червенокосата проповедничка, беше сред тях. Стискаше за ръката една намръщена слаба жена, която не спираше да пуши. Бика ги забеляза в същия миг, когато и Холдън и им помаха.
— Ана, ела насам — повика я той. — Почти всички сте тук, та ето как ще процедираме.
В помещението настъпи тишина. Ана се доближи до Бика и зачака. До нея застана слабата ѝ приятелка и огледа присъстващите с нескрито подозрение.
— След трийсет минути… — Бика спря и погледна часовника си — ще отведа група, съставена от хора от охраната и екипажа на „Росинант“, в южния транзитен пункт на барабана. Ще си върнем контрола над пункта и ще проникнем на инженерната палуба. След като овладеем инженерния отсек, Моника и екипът ѝ ще започнат предаването и ще обяснят на останалите хора по корабите, че трябва да изключат реакторите. Ана, разчитам в това отношение да помогнат твоите питомци.
Проповедничката се обърна и се усмихна на своята група от мъже и жени с най-различни униформи, принадлежащи към различни планетарни фракции. Повечето от тях бяха с различни наранявания. Някои доста сериозни.