Републиката на крадците [bg]

— Кажете ми, моля, тя наистина ли обича театъра? — попита баронът, явно забелязал промяната в държанието на Локи, докато Локи се мъчеше да се овладее. — И турнирите?

— Те са смисълът на живота ѝ — каза Локи.

— Сгодени ли сте?

В Локи нахлу поток от мигновени реакции: неудържимото желание да се изправи, да каже „да“, да удари шамар на Булидаци, да го сграбчи за косата и зъбите му да оставят широки бразди по билярдната маса… Последвалите пресмятания обаче му подействаха като кофа студена вода. Булидаци щеше да го убие, Сабета с радост щеше да му помогне, а включването на лична ревност в професионалния му образ щеше да обрече Джентълмените копелета на пълен провал.

— Не — каза той почти спокойно, — за мен е предназначена друга… Още откакто съм проходил. Ще се оженим, когато тя стане пълнолетна.

— А Верена? — попита Булидаци.

(Във въображението на Локи нахлу друга картина, която далече не му помагаше и се противопоставяше на нещо, което по-задълбочената му преценка намираше за неизбежно: Джийн Танен разбива задната врата и влиза, вдига Булидаци над главата си и го тръшва на билярдната маса — откъде накъде имаше такива пагубни фантазии за тази маса, която с нищо не му беше навредила? Все едно, по дяволите! Това никога нямаше да се случи!)

— Не е обвързана — отвърна Локи, намразвайки думата в мига, когато я изрече. — Татко и дядо винаги са смятали, че Верена… Че Верена е плод, който е по-добре да бъде откъснат едва когато си изяснят кой е най-изгодният начин… да го оберат.

— Благодаря, благодаря ви! — каза баронът. — Приветствам тази вест. Надявам се да не решите, че превишавам правата си, Лукаца. Произхождам от стар и почтен род. Притежавам няколко имения със сигурни приходи. Мога да предложа много при едно… сватосване.

— Не се и съмнявам — бавно каза Локи. — Стига това да я зарадва, а и граф Черно копие да се съгласи.

— Да, да! С благословията на семейството и ако това я зарадва. — Булидаци прокара ръка през косата си и без нужда нервно оправи белия копринен шал на врата си. — Ще го направя, Лукаца. Ще простя на Монкрейн и ще разчитам на вас да го държите под око. Ще осигуря нужното, за да бъдат платени дълговете му и омиротворени членовете на трупата. Само моля…

— Да?

— Да ми помогнете. Да ми помогнете, за да разкрия на Верена способностите си. Почтените си намерения. Да ме научите кои са начините да ѝ доставям радост. Да говорите благосклонно за мен.

— Ако Монкрейн бъде освободен…

— Ще бъде — каза Булидаци. — Няма да остане в Кулата на плача нито миг повече от необходимото.

— Тогава аз съм на ваше разположение — тихо каза Локи, като отхвърляше нови видения как Генаро Булидаци плюе парчета от билярдната маса. — На ваша страна съм, приятелю.