Детето на нощта [bg]

36

Илкар убеди наплашените елфи да излязат от скривалището си и да се преместят в кухнята. Но първо бе принуден да им обясни подробно кой е и какъв е, за да се престрашат дори да го погледнат, камо ли да го послушат.Оказасе,чесаосмина- той не бе забелязал веднага двете малки деца. По-млад мъж сложи вода на печката, за да пийнат нещо топло, а Илкар придума останалите да седнат око­ло масата. Не забравяше нито за миг, че зад вратата Ал-Дречар умират. Трябваше да вдъхне на тези хора малко решимост.

- Трудно ми е да схвана какво става - каза той на възрастна двойка, които май бяха по-склонни да разговарят с него.

Илкар се питаше дали тези двамата не са вече две столетия в Гилдията Дреч. Какво би могло да им вдъхне такъв ужас?

- Защото не си бил тук - отвърна старият Арин. От набръч­каното му лице се взираха все още ясни синьозелени очи. - Спо-. летя ни толкова внезапно...

- Но вие сте от Гилдията Дреч! - напомни Илкар.

- Никога не сме се сблъсквали с толкова могъща сила - на­меси се Нерейн, съпругата на Арин. - И толкова необуздана.

- Аха... - промърмори Илкар.

Във въображението си виждаше как Лиана ги тормози без­милостно, желаеща единствено гибелта им.

- Тя си е малко момиче - разпръсна подозренията му Арин. - Тъкмо в това ни е проблемът. Не разбира Какво прави. По- добре щеше да е, ако още тънеше в своята Нощ с щитовете на Ал-Дречар около съзнанието ѝ.

- Както виждам, Нощта вече е отминала за нея - възрази Илкар.

Чайникът кипна и друг елф започна да пълни чаши. Движе­нията му издаваха преумора, сякаш не е мигвал две-три дено­нощия. Дали не беше точно така?

- Не е така - обясни Арин. - Тя разкъса щитовете преди три дни. Ходи, говори и се храни, но изобщо не е стигнала до нор- мално приемане на маната или до пълното ѝ овладяване. Само неосъзнатата ѝ сила се е развила до безпрепятствено боравене с маната. Изобщо няма представа какво оформя. По-точно - как­во разрушава.

- Не знам дали разбирам... - Илкар вдигна глава, когато младежът сложи чаша билков чай до дясната му ръка. - Бла­годаря ТИ. <L

- Ще опитам да ти обясня - каза Арин. - Нейната Нощ не е като при другите магове. Твърде малка е да осмисли своите си­ли и да ги овладее, като се опира на съвестта си, за да не вреди и на себе си, и на околните. По-скоро някоя от разновидностите мана владее нея. Всяко чувство, всяка реакция се отразява в маната, която Лиана привлича в себе си. Ядоса ли се, мълнии поразяват острова. Ако се натъжи, вали дъжд. Щом се радва, слънцето грейва. Простички образи. Можеш ли да очакваш дру­го от петгодишно дете?