Произход на политическия ред [bg]

Не съществуват социални предпоставки да станеш основател на династия. Някои като основателите на династиите Суй и Тан са аристократи и висшестоящи служители при предишния режим. Но други като Лиу Бан, основал династията Хан, или Джу Юенджан, основателя на династията Мин, са от простолюдието. Всъщност първият император Мин започва живота си като осиротял син на селянин, който като дете едва оцелява от глад и чума и след това отива да служи като послушник в будистки манастир. Става пълководец във въстанието на Червените кърпи, религиозно движение на селяни, бандити и авантюристи, които се борят срещу несправедливостите на местните власти. Впоследствие командва все по–големи армии в разрастващото се антимонголско движение. Към края на династията Юан Китай попада под контрола на редица местни военачалници, един от които е Джу Юенджан. Подобно на много други основатели на династии той в известен смисъл е военачалникът, доказал своята интелигентност и непоколебимост, благодарение на което се изкачва на върха.

В такъв случай силният ли е прав за китайците? И Мандатът на небето не е ли просто ратификация постфактум на борбата за власт между военачалници? До голяма степен да. Съществува обемиста китайска литература по темата като съчинението на Бан Биао[130] от I в., което обяснява защо някои управници заслужават Мандата, а други не. Но в тези съчинения не са формулирани принципите или процедурите за предоставяне на Мандата, които след това да не могат да бъдат приложени за всеки, който успее да дойде на власт. С титлата „династия" историците често удостояват управлението на конкретен владетел много по–късно, легитимирайки режим, който се е оценявал като изключително съмнителен по свое време. Историкът Фредерик Моут посочва, че има много малка разлика между узурпациите на Гуо Уей, основател на рядко коментираната късна династия Джоу, и Джао Куанин, който основава едно десетилетие по–късно могъщата династия Сун. И двамата идват на власт в резултат на предателство и измама; династията на Гуо Уей рухва преждевременно само защото синът му Гуо Рон умира неочаквано на тридесет и осем годишна възраст. Ако той беше живял по–дълго, Джао Куанин може би щеше да остане в историята като способен военачалник, направил опит да организира предателски пуч.