За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Така че господарят или управляващите изобщо не могат да установяват цените на стоките повече, отколкото да се разпореждат чрез правителствени актове така, че отношението 1 към 10 да се равнява на отношението 1 към 20. Юлиан предизвикал страшен глад в Антиохия, когато намалил цените на хранителните стоки.
Глава VIII
Продължение на същата тема
Чернокожите от Африканския бряг имат знак за ценности, макар да нямат монети; това е един чисто идеален знак, основан на степента на оценка, която те мисловно дават на всеки предмет съобразно с нуждата от него. Един хранителен продукт или една стока изобщо струва 3 макути; други струват 6; трети — 10. Това е все едно, че те казват: 3, 6, 10. Цената се образува чрез сравнение на стоките помежду им; така със специални монети те не разполагат, но всяка част от една стока може да служи като монета по отношение на друга стока.
Нека за момент да пренесем тоя начин на оценка към нашата действителност; да го приложим към нашата практика. Всички стоки и хранителни продукти или пък стоките и продуктите на една отделно взета държава ще струват известно число макути; ако разделим парите на тази държава на броя макути, една част от тия разделени пари ще служи като знак за една макута.
Ако предположим, че количеството пари на тази държава се удвои, на една макута ще се падат двойно повече пари; но ако с удвояването на парите удвоим и макутите, съотношението ще остане същото.
Ако от откриването на източна и западна Индия насам количеството на златото и среброто в Европа се е увеличило 20 пъти, цените на хранителните продукти и стоките би трябвало също така да се увеличат 20 пъти. Но ако, от друга страна, количеството на стоките се е увеличило в отношение 1 към 2, цените на стоките и хранителните продукти би трябвало, от една страна, да се повишат с 1 към 20, а, от друга да се намалят с 1 към 2; следователно те ще се определят от отношението 1 към 10.
Количеството на стоките и хранителните продукти се увеличава с разрастването на търговията; а търговията се разраства чрез увеличението на парите, които последователно влизат в обръщение, и чрез новите връзки с новооткритите земи и морета, които ни дават нови храни и нови стоки.
Глава IX
За относителната рядкост на златото и среброто
Освен действителното изобилие и действителната рядкост на златото и среброто има още относително изобилие и относителна рядкост на тия метали.
Скъперничеството пази златото и среброто, защото, избягвайки харченето, то обича знаците, които не се рушат; то предпочита да съхранява златото пред среброто, защото винаги се страхува да не загуби съкровищата си, а и по-лесно се пазят съкровищата с по-малък обем. Златото може да изчезне, когато среброто е в изобилие, защото всички скътават златото; то се появява отново, когато среброто стане рядко, защото се налага да бъде извадено от хранилищата.
И така съществува следното правило: златото е в изобилие, когато среброто е рядкост; и златото е рядкост, когато среброто е в изобилие. Така се обяснява разликата между относителното и реалното изобилие и рядкост — въпрос, по който ще има да говорим още много.
Глава X
За валутния курс
Относителното изобилие и относителната рядкост на парите в различните страни е това, което се нарича курс на парите.
Курсът представлява определяне на действителната за даден момент цена на парите.
Среброто като метал има стойност, както всяка друга стока; но освен това то има стойност, която произтича от способността му да служи като знак за останалите стоки; ако то бе просто само стока, неговата стойност несъмнено щеше да бъде много ниска.
Среброто като пари има стойност, която господарят на една страна може да установи в едни отношения, но в други не може.
Господарят определя отношението между количеството сребро като метал и количеството сребро като монети; той установява отношението на ценността между различните метали, употребявани като пари; той определя тежестта и пробата на всеки паричен знак; най-сетне той установява идеалната стойност на всеки паричен знак, за която стана дума. Стойността на парите в тия четири отношения аз ще нарека положителна стойност, защото тя може да се определи със знак.