Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Той крещеше, но от усилието, което правеше, го сви някъде над стомаха и гласът му затрепери.
Вадим се опита на няколко пъти да се намеси, но Костоглотов като картечница изстрелваше все нови и нови доводи.
— Олег — опитваше се да го спре и той, — най-лесно се критикува едва зараждащо се общество. Но не трябва да се забравя, че е само на четиридесет години.
— И аз не съм на повече! — бързо се извъртя Костоглотов.
— И винаги ще бъде малко! Трябва ли затова цял живот да мълча?
Протегнал ръката си, сякаш търсещ пощада за болното си гърло, философът изричаше бавно умни фрази за различния принос в обществения продукт на онзи, който мие подовете в клиниката, и на този, който я ръководи.
Костоглотов щеше да намери какво да отговори и на това, но изведнъж от своя ъгъл към тях пропълзя Шулубин, за когото всички бяха забравили; неловко тътрещ крака, с разрошени коси и разтворен измачкан халат изглеждаше така, сякаш някой внезапно го бе събудил и накарал да стане посред нощ. Видяха го и всички се учудиха, а той се изправи пред философа, вдигна пръст и попита в настъпилата тишина:
— А вие помните ли какво обещаваха Априлските тезиси? Началникът на областното здравеопазване не трябва да получава повече от тази същата Нела.
И закуца към своето легло.
— Ха-ха! — зарадва се Костоглотов на неочакваната подкрепа. Старецът го бе измъкнал!
Русанов седна и се обърна. Не искаше повече да вижда Костоглотов. И ненапразно веднага бе намразил онази отвратителна кукумявка. Не можа да измисли нищо по-умно от това да приравни здравния ръководил към някаква си чистачка!
Внезапно всички се разотидоха и Костоглотов вече не виждаше с кого да продължи да спори.
Тогава Вадим, така и нестанал през цялото време от леглото си, го повика с пръст при себе си, направи му място да седне и започна тихо да му обяснява:
— Имате неправилна мярка, Олег. Знаете ли в какво се състои грешката ви? Не сравнявате с бъдещия идеал, а сравнявате с тези язви, с които е била покрита цялата история на Русия до седемнадесета година.
— Не съм живял, не зная — прозя се Костоглотов.
— А и не е нужно да сте живели. Прочетете Салтиков-Шчедрин и ще разберете.
Костоглотов реши да премълчи, защото чувстваше болка в белите дробове или може би тя се дължеше на подутината.
— Вие в армията служили ли сте, Вадим?
— Не, а защо?
— А как се получи така, че не са ви взели?
— Нашият институт бе приравнен към висшата извънармейска служба.
— Ясно… А аз служих седем години. Бях сержант. Тогава нашата армия се наричаше работническо-селска. Командирът на отделение получаваше двадесет рубли, а командирът на взвода шестстотин, разбираш ли? А на фронта офицерите получаваха допдаж [56] — бисквити, масло, консерви, и се криеха от нас, когато ядяха, разбираш ли? Защото се срамуваха. И правехме първо техните блиндажи, а после — нашите. Пак повтарям, аз бях сержант.
Вадим се намръщи.
— И за какво ми разказвате всичко това?
— Ами защото искам да попитам кой е имал буржоазно съзнание? Кой?
Олег вече бе наговорил днес доста излишни неща, които почти стигаха да му лепнат познатия член, но бе изпаднал в някакво горчиво-облекчено състояние, че нямаше какво да губи.
Отвори уста няколко пъти и отиде на леглото си.
На какво се дължеше мълчанието му — на умората или на болестта? Или че всички тези спорове, свади, термини, ожесточение и зли очи внезапно му се бяха видели обикновено махленско джафкане, което не можеше въобще да се сравни с болестта им, с тяхното предстоящо представяне пред смъртта?
А му се искаше да се докосне до нещо съвсем друго. До нещо устойчиво и непоклатимо.
Но къде се намираше то, Олег не знаеше.
Днес сутринта бе получил писмо от Кадмини. Доктор Николай Иванович му отговаряше между другото и за това откъде се е взел изразът «Меката дума кост троши». Имало някога в Русия през XV век «Тълковна палея» [57], нещо като апокрифна книга. И там — сказание за Китоврас. (Николай Иванович знаеше цялата старина.) Живеел Китоврас в далечна пустиня, а можел да ходи само по права линия. Цар Соломон го извикал, с измама му надянал вериги и го повели да чука камъни. Но вървял Китоврас само по права линия и когато го водили през Ерусалим, събаряли домове, за да разчистят пътя му. И веднъж дошъл ред на дома на вдовица. Хвърлила се клетата жена да плаче, да моли Китоврас да не срутват бедния й дом и успяла да го придума. Китоврас се опитал да кривне от правата линия и счупил реброто си. А дома оставил цял. И промълвил тогава: «Мекото слово кост троши, а жестокото гняв събужда.»
56
Доппаек (рус. допольнительный паек) — допълнителна дажба. Б.пр.
57
Стар писмен документ, който съдържа библейски истории (от гр. «древни неща»). Б.пр.