Раково отделение

— А експедиторът?

— Така се получило, че пътувал сам.

— Каква разхайтеност!

— Разбира се.

— Значи е решил да се облагодетелства.

— Татко, прекалено скъп му е излязъл този пакет! — Юра вдигна все пак поглед. Върху лицето му се появи неприятно упорито изражение. — Заради него си «издействал» пет годинки на топло. А там е имало и каси с водка, нито една бутилка не липсвала…

— Юра, не трябва да бъдеш толкова доверчив и наивен. А кой друг би могъл да вземе пакета по време на бурята?

— Може би е минала някаква кола! На сутринта никакви следи не могат да се намерят!

— Но той е напуснал поста си! Как така ще изостави държавно имущество и ще си отиде?

Работата бе повече от ясна, присъдата — дори малка. Павел Николаевич изглеждаше възбуден, защото това не бе ясно на сина му и се налагаше да му го разтълкува. Общо взето, Юра е ленив, но когато се опитва да доказва някаква глупост, става упорит като магаре.

— Татко, но ти си представи! Виелица, минус десет градуса, как да нощува в кабината? Та това означава сигурна смърт.

— Какво означава смърт? А часовите?

— Но тях ги сменят на два часа.

— А ако не ги сменят. А на фронта? Независимо от времето, хората стоят и умират, но не напускат поста си! — Павел Николаевич дори посочи с пръст къде става всичко това. — Помисли си само какво говориш! Ако простят на този шофьор, всичките му колеги ще започнат да изоставят колите и да напускат поста си! Цялата държава ще опропастят, не можеш ли да го разбереш?

Не, по мълчанието на Юра ставаше ясно, че нищо не е разбрал.

— Добре, ти си могъл да кажеш на някого твоето момчешко мнение, но надявам се, документално не си го изразил?

Устните на сина трепнаха.

— Аз… протест написах. Спрях действието на присъдата.

— Спрял си?! И ще има преразглеждане на делото? Ах, ох, ах! — Павел Николаевич закри лицето си с ръце. Ненапразно се бе опасявал! Юрка погубваше не само делото, но и себе си, а и хвърляше сянка върху него. Павел Николаевич бе обзет от безсилна бащинска досада, когато не можеш нито с ума си, нито със сръчността си да преодолееш треперенето на устните си.

Стана. Юра го последва. Тръгнаха и синът му отново се опита да го хване за лакътя, но на Павел Николаевич няма да стигнат и двете ръце, за да накара сина си да разбере каква грешка е направил.

Първо се опита да му обясни какво е това законност, после се спря на непоклатимостта на основите, които не трябва да се опитваш да подкопаваш, още повече ако работиш в прокурорския надзор. Тук направи уговорката, че всяка истина е конкретна и затова законът си е закон, но трябва да се има предвид и конкретният момент, и обстановката, за да разбереш какво се изисква в дадена минута. Особено наблегна на това, че съществува органична взаимовръзка между всички инстанции и разклонения на държавния апарат; и затова, пристигайки дори в най-затънтения район с републикански пълномощия, той не трябва да се разсейва, а да се съобразява с местните условия и да не се конфронтира с изпълнителските кадри, които познават тези условия и изисквания по-добре от него; и ако са дали пет години на шофьора, значи това е съобразено с дадения район.