Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Ала какво бе направила Мишани, че да заслужи това враждебно отношение? Не, това не предвещаваше нищо хубаво.
— Дойдох да ви предложа своята преданост — рече момичето. Наподобяващият лай смях на Дурун огласи помещението, ала девойката не му обърна внимание. — Когато ви посетих последния път и вие ме запознахте с Лусия, намеренията ми още бяха неясни. Въпреки че баща ми ви се противопостави и се съюзи със Сонмага ту Амача, искам да знаете, че можете да разчитате на цялата подкрепа, която мога да ви предложа. Моля ви да ми простите прибързаността на тази среща, но поисках да ви видя толкова скоро, за да мога да ви кажа тези думи, преди везните на конфликта да са се наклонили на една или друга страна. Накъдето и да се наклонят отсега нататък, вие и дъщеря ви можете да разчитате на моята преданост.
— На твоята преданост? — извика Дурун недоверчиво, скачайки на крака. — Богове, сигурно още съм пиян! Тук стои дъщерята на Коли и ни предлага своята силна десница, при положение че не е минал и един ден, откакто баща й предаде Сонмага, а в момента щурмува стените на Аксками! Какво знаеш ти за предаността? В момента предаваш баща си, като действаш против неговата воля! Неговата предателска кръв тече и в твоите вени. Какво изобщо можеш да ни предложиш, Мишани? Ще можеш ли да накараш баща си да се откаже от атаката над столицата? Отговори ми! Какво ще ни предложиш?
Девойката бе потресена. Сега разбра, сега ситуацията мигом й се изясни в цялата си сложност. Докато баща й беше на страната на Сонмага, той всъщност пазеше Цитаделата, понеже войските на Керестин не можеха да влязат в Аксками. Ако нещата стояха по същия начин, както когато бе потеглила от Лоното, Анаис щеше да приеме приятелството й на драго сърце. А това бе всичко, което им трябваше. Либера Драмак щяха да са вътре в Цитаделата и вече сигурно щяха да са намерили Престолонаследничката. Ако всичко вървеше по план.
Ала нещата изобщо не се развиваха според очакванията им. Мишани не знаеше нищо за секретния съюз между семейството й и рода Керестин; баща й го бе запазил в тайна от нея. Той бе един от онези, които искаха да превземат града, а за очите на света тя продължаваше да е негова дъщеря. Сега се бе набутала сама точно в бърлогата на враговете си. Огледа се наоколо и видя Баракс Мос, който бе застанал в единия край на подиума и я наблюдаваше изпитателно, скръстил ръце пред широките си гърди.
— Говори, Мишани ту Коли — рече Анаис, а гласът й беше гневен и суров. — Защо дойде при нас при това положение?
Мишани каза единственото нещо, което можеше в този случай.
— Деянията на баща ми ме карат да се срамувам — продума тя. После коленичи и наведе смирено глава, а косата й падна пред лицето. Асара автоматично направи същото, както една добра прислужница трябваше да постъпи. — Те позорят и рода Коли. От една страна, дължа вярност на своето семейство; от друга, на своята Императрица. Когато научих за намеренията му, му обърнах гръб. Въпреки че ми е баща, той е един човек без капка чест. Оставям се изцяло на вашата милост. Ще остана на страната на дъщеря ви, каквото и да се случи, защото, макар и да принадлежа към рода Коли по име, вече завинаги съм прекъснала всичките си връзки с него.
Анаис се изправи, смръщила скептично веждите си.
— Много добре знаеш, че не е така, Мишани. Едно благородно семейство е обвързано завинаги. Престъпленията на баща ти са и твои престъпления, докато не бъдат наказани. — Тя разпери ръце. — Много добре знаеш това — каза, а гласът й звучеше тъй, все едно се оправдаваше за нещо.
Девойката наистина знаеше много добре това. Как изобщо боговете можеха да постъпят толкова несправедливо — да я въвлекат в подобна ситуация? Всичко можеше да мине толкова лесно и безпроблемно, елементарна тактика за отвличане на вниманието; щеше да си е тръгнала, преди Императрицата даже да е разбрала, че детето й е изчезнало. А сега… сега…
Анаис поклати печално глава.
— Никога няма да разбера какво те е накарало да дойдеш тук, Мишани. Ти винаги си била изключително ловък и безскрупулен играч в двора. — Тя седна отново на трона си и махна с ръка на стражите да се приближат.
— Убийте ги.
Очите на Кайку се отвориха при звука на някакво металическо проскърцване. Тя се сепна, а в съзнанието си продължаваше да чува зловещите писъци на маку-шенгите, наподобяващи стърженето на ръждясали порти, които отекваха из мрежата от канали. Тейн я прегърна през раменете.