Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— А вие ще ме объркате с италианския си темперамент. Значи аз ви казах, че нашите влюбени ще разменят по цели томове всеки ден. Но какво следва от това?
— Следва, че нито една от нашите дами не може да пази получаваните писма. Значи аз ще пазя цялата кореспонденция при мен.
— Това е невъзможно — каза Маликорн.
— Защо?
— Защото не сте у дома си. Защото имате обща стая с Ла Валиер и защото стаята ви често се оглежда и претърсва. Защото кралицата е ревнива като испанка и кралицата майка — също. Накрая, принцесата е ревнива като десет испанки.
— Забравяте някого.
— Кого?
— Принца.
— Досега говорех само за жените. Нека ги обозначим. Номер едно е принцът.
— Номер две е Дьо Гиш.
— Номер три — виконт Дьо Бражелон.
— Номер четири е кралят.
— Кралят?
— Разбира се, кралят. Той не само е най-ревнивият, но и най-могъщият между тях.
— О, скъпа!
— По-нататък.
— В какво гнездо на оси сме попаднали!
— Мисля, че е по-благоразумно да завладеем всички тези любовни интриги.
— Вие няма да се справите.
— С ваша помощ ще се справя и с десет интриги. Това е стихията ми, скъпи приятелю. Аз съм създадена за дворцов живот, както саламандърът е създаден да живее в огъня.
— Вашето сравнение не ме успокоява, скъпа. Чул съм от доста учени хора, че, първо, саламандърът не съществува в природата и, второ, че ако съществуваше, щеше да излиза от огъня напълно опечен.
— Вашите учени може би знаят всичко, което засяга саламандъра, но те не могат да ви кажат това, което аз ще ви кажа: Ора дьо Монтале само след месец ще бъде първият дипломат при френския двор.
— Може, но при условие че аз ще бъда вторият.
— Става. Ще сключим нападателен и отбранителен съюз.
— Само внимавайте с писмата.
— Ще ви ги давам веднага щом ги получа.
— Какво ще кажем на краля за принцесата?
— Че принцесата все още обича краля.
— Какво ще кажем на принцесата за краля?
— Че тя ще постъпи доста лекомислено, ако не го щади.
— Какво ще кажем на Ла Валиер за принцесата?
— Каквото решим. Ла Валиер е наша.
— Наша?
— От две страни. Първо, благодарение на виконт Дьо Бражелон. Надявам се, не сте забравили, че господин Дьо Бражелон е писал много писма до госпожица Дьо Ла Валиер.
— Нищо не съм забравил.
— Тези писма ги получих аз и те са скрити — в Блоа, в познатата ви стая.
— Милата стаичка, пълна с любов, преддверие на палат, в който някога ще ви настаня! Но, простете ми, вие казвате, че всички тези писма са в стаичката?
— Да.
— Не сте ли ги скрили в ковчеже?
— Да, разбира се, в същото ковчеже, където съм скрила вашите писма и моите собствени писма, когато работата или развлеченията ви пречеха да дойдете на среща.
— Отлично! — възкликна Маликорн. — Няма да се наложи да ходя до Блоа за писмата. Те са тук при мен.
— Донесли сте ковчежето?
— Да, то ми е много скъпо, защото е ваше.
— Тогава пазете го добре. В него има документи, които след време ще струват доста скъпо.
— Знам. Но какво става при господин Дьо Гиш?
— Нищо. Той отваря прозореца.
— Да бягаме по-скоро!
Действително, в стаята на Дьо Гиш се отваряше прозорец. Но той го правеше не за да се помъчи да види сянката на принцесата през пердетата, както биха си помислили някои неосведомени хора. Не само любовни чувства вълнуваха графа. Както вече казахме, при него беше пристигнал куриер, изпратен от Бражелон. Той донесе писмо. Дьо Гиш два пъти прочете писмото от Раул, което му направи дълбоко впечатление.
— Колко странно! Странно! — шепнеше той. — По какъв непреодолим начин съдбата приближава хората до тяхната цел.
Заставайки до прозореца, по-близо до светлината, той за трети път прочете писмото, което разпалваше мозъка и очите му.
„Кале
Скъпи графе!
Срещнах в Кале господин Дьо Вард, който беше тежко ранен на дуел с херцог Бъкингам. Дьо Вард, както знаете, е храбър, но отмъстителен и злобен човек. Той много ми говори за вас, уверявайки ме, че е добре разположен към вашата особа. Също така ми разказва за принцесата, която намира за красива и любезна. Той се досеща за вашата любов към известната ви особа.
Също така той ми говори за тази, която аз обичам, и ми изрази голямо съчувствие, съпровождайки го с такива неясни намеци, че отначало се изплаших, но след това го отдадох на навика му да се държи тайнствено.
Ето за какво става дума. Той получил известие от Фонтенбло. Вие разбирате, че то може да бъде единствено от господин Дьо Лорен.
В това съобщение се казва, ЧЕ В СЪРЦЕТО НА КРАЛЯ Е СТАНАЛА ПРОМЯНА Знаете за какво става дума. Освен това в съобщението СЕ ГОВОРИ ЗА ЕДНА ПРИДВОРНА ДАМА, КОЯТО ДАВАЛА ПОВОД ЗА КЛЮКИ.