Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер

Тези неясни изречения ме лишиха от сън. Съжалих, че моят прям и слаб характер, независимо от известната доза упорство, ми попречи да отговоря на тези твърдения. Тъй като господин Дьо Вард тръгна за Париж, аз не се опитах да го задържа за обяснения. Признавам откровено, че ми се стори неделикатно да подлагам на разпит човек с току-що заздравяла рана.

Накратко казано, той замина — по неговите думи заради това — да види любопитното зрелище, каквото навярно в скоро време ще представлява дворът. Взимайки си сбогом, той ме поздрави и ми изрази съболезнования. Не разбрах нито едното, нито другото. Бяхразстроен от мислите си и недоверието си към този човек, недоверие, което — както ви е известно — не можах да преодолея досега.

Но едва бе тръгнал, и мислите ми станаха съвсем ясни. Невъзможно е да се предположи, че човек с характера на Дю Вард ще се въздържи да тури няколко капки отрова в разговорите си с мен. Затова в тайнствените думи на господин Дьо Вард навярно няма никакъв тайнствен смисъл, който бих могъл да отнеса към себе си или към известната ви особа.

Принуден по заповед на краля да тръгна за Англия, аз нямам никакво намерение да тичам след него, за да получа обяснение за недомлъвките му. Затова ви изпращам този куриер и ви пиша писмо, от което ще узнаете за всички мои съмнения. Аз размишлявах дълго, а вие действайте.

Господин Дьо Вард скоро ще пристигне във Фонтенбло. Узнайте какво означават намеците му, ако за вас те са неизвестни. Господин Дьо Вард твърдеше също, че херцог Бъкингам си тръгнал от Париж ощастливен от принцесата. В отговор на тези думи аз незабавно бих извадил шпагата си, ако не намирах, че службата при краля ме кара да пренебрегна личните сметки.