Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Картите не предлагаха отговор на никой от тези въпроси, но като ги разглеждаше, той по-лесно съобразяваше от какво ще има нужда.
Джърл отново се загледа през прозореца, към дъжда. Прейа щеше да се върне скоро и щяха да вечерят за последно, преди да потеглят към Рен. По-голямата част от армията се беше установила в долината. Върховният съвет бе обявил извънредно положение и новокоронованият крал беше поел изцяло властта. Сега тя беше абсолютна и не подлежеше на оспорване. Коронацията се бе провела преди две седмици. Той се ожени за Прейа и осинови сирачетата Балиндарох. Щом формалностите по заемането на трона бяха уредени, Джърл веднага обърна вниманието си към Върховния съвет. Врий Иридън беше назначен за Първи министър, а Прейа стана пълноправен член. Надигна се леко недоволство, но не и съпротива. Той беше поискал разрешение да мобилизира елфическата армия и да я изпрати на изток в подкрепа на джуджетата. Това породи по-силни възражения, но преди да се стигне до вземане на решение, пристигна вестта, че Северната армия се приближава към Стрелехайм и няма да има нужда елфите да се отправят на поход накъдето и да било.
Джърл поклати глава, докато си припомняше всичко това. Не знаеше какво бе станало с джуджетата. Никой не знаеше. Беше разпратил ездачи на изток, за да разберат дали армията им е била разбита, както гласеше мълвата, но те се върнаха, без да са разбрали нещо конкретно. Не му оставаше друго, освен да реши, че джуджетата не са в състояние да им помогнат и трябва да се справят сами.
Той отново поклати угрижен глава. Елфите бяха останали без съюзници, без магия, без друиди и без някакъв реален шанс да победят в тази война — въпреки всякакви видения, пророчества и смели надежди.
Пак сведе поглед към картите, като внимателно оглеждаше топографията на Рен и околностите, сякаш разрешението на проблема лежеше там и той някак го беше пропуснал. Не беше много далеч времето, когато не би си позволил да направи толкова откровена оценка на ситуацията. Тогава не би признал, че може да загуби битка срещу по-силен враг. Колко много се беше променил. Беше загубил Тей Трифънйъд и целия кралски род, малко оставаше да загуби и Прейа, стана крал на елфите при съвсем не идеални обстоятелства. Всичко това го бе накарало да проумее, че преценката му за самия него е някак несъвършена и сега гледаше на нещата с други очи. Не че беше изгубил храбростта си, просто разсъждаваше трезво. Може би това означава да пораснеш, помисли си той. Това беше ритуалът, който трябва да преминеш, за да оставиш юношеството зад гърба си.
Усети, че разглежда белезите по ръцете си. Самите те приличаха на малки карти, които бележеха пътя на живота му. Войн по рождение, сега крал на елфите, той беше изминал много път за кратко време и белезите разказваха по-красноречиво от всякакви думи за цената, която беше платил за своето пътуване. Колко ли още белези щеше да получи от битката си с Господаря на Магията? Беше ли достатъчно силен за този сблъсък? Беше ли достатъчно силен, за да оцелее? В тази битка щеше да се реши не само неговата съдба, но и съдбата на целия му народ. Колко силен трябваше да бъде за това?
Вратите към терасата се отвориха с трясък и се удариха в стената от силата на вятъра, а завесите им се развяха силно. Джърл посегна към меча си, когато две увити в черни роби фигури, прогизнали от дъжда, решително нахлуха в стаята. Картите се разпиляха по пода, фенерите примигнаха и изгаснаха.
— Не вади меча, кралю на елфите — нареди единият от натрапниците, а втората, по-дребна фигура, се обърна да затвори вратите след тях, като възпря вятъра и дъжда.
В стаята отново стана тихо. От новодошлите се стичаше вода, която образуваше локвички по каменния под. Кралят се приведе предпазливо, мечът му бе наполовина изваден от ножницата, високата му фигура бе присвита и готова за реакция.
— Кои сте вие? — извика той.
По-високият от двамата отметна качулката и откри лицето си на сивата, несигурна светлина. Джърл Шанара си пое дълбоко дъх. Това беше друидът Бремен.
— Вече се бях отказал да те чакам — шепнешком му каза той, отдал се на емоциите. — Всички се бяхме отказали.
Старецът се усмихна с горчивина.
— Имали сте причина за това. Отне ми много време да стигна до теб, почти толкова, колкото ми беше нужно да разбера, че ти си този, когото търся. — Посегна под прогизналата си роба и извади дълъг, тесен вързоп от тъмно платно. — Нося ти нещо.